– Някакви новини за новия ти апартамент? – попита Страйк и запали цигара.
– Все още се опитвам да реша каква цена би била оправдана за мен – отговори Робин, чиято първа оферта беше отхвърлена. – Снощи ходих да гледам жилище в Тауър Хамлетс. Стори ми се като място, където доктор Крипън би се чувствал у дома си.[2]
Краката ѝ бяха изтръпнали от студ, така че скоро след това тя се сбогува със Страйк и го остави облегнат на удобно разположено дърво с премръзнали държащи цигарата пръсти. Беше се примирил, че ще трябва да остане на Слоун Скуеър поне до два часа през нощта, когато вече можеше да се предполага, че младежът спи, и мислите му за кратко бяха ангажирани с Робин, след което се отклониха към лични дилеми.
Първата се отнасяше до Мадлин, която му се обади предишната вечер с покана да я придружи на събитие, посветено на излизането на роман на неин приятел писател. Страйк лесно можеше да се престори, че трябва да работи, но предпочете да е искрен и отговори, че няма желание да поема риска снимката му да излезе по вестниците на другия ден.
Не се бяха скарали, но по тона на Мадлин разбра, че е приела зле отказа му, тъй че в последвалата дискусия на Страйк му се наложи недвусмислено да посочи правилата във връзката им, както ги виждаше той. Заяви ѝ, че няма как да работи като частен детектив и в същото време да се появява в светските страници на „Татлър“ как пие шампанско в компанията на лондонски литератори и почитатели на книгата.
– Вече си се появявал в „Татлър“ – изтъкна Мадлин. – Агенцията ти бе включена в техния списък „25 телефонни номера, които не сте подозирали, че са ви нужни“.
Страйк не го знаеше, но си даде сметка, че това би могло да обясни известното увеличаване на обаждания в агенцията напоследък за проследяване на съпрузи кръшкачи.
– Не мога да си позволя да стана разпознаваемо лице – настоя Страйк.
– И все пак снимката ти вече се е появявала във вестниците.
– Винаги съм бил с брада и никога не беше по мой избор.
– Толкова ли не можеш да дойдеш на събитието и да им кажеш, че не искаш да бъдеш сниман?
– Предпочитам да го предотвратя, като не ходя по места, посещавани от хора, които искат да бъдат видени.
– Какво правеше в „Анабелс“ тогава?
– Работех – отвърна Страйк, който вече си бе признал, че я е излъгал във вечерта на запознанството им.
– Наистина ли? – мигом бе отвлечена от темата Мадлин. – Боже мой, кого разследваше?
– Това е поверително. Чуй, не мога да те придружавам по места, където присъстват представители на медиите. Това ще съсипе бизнеса ми. Съжалявам, но така стоят нещата.
– Ами хубаво – каза тя, но тонът ѝ подсказваше, че никак дори не е хубаво.
Телефонният разговор остави Страйк с неприятното усещане за дежавю. Връзката му с Шарлот бе непрестанна битка на тема какъв точно общ живот трябва да водят. В крайна сметка не се постигна съвместяване на отдадеността на Страйк на призвание, свързано с дълго работно време и много малки доходи, поне в началото, и желанието на Шарлот да продължава да се весели в средата, от която произхождаше – безгрижни, известни и богати хора.
С евентуалното изключение на приятелите му Ник и Илза Страйк не бе виждал връзка, която да не включва неприемливи за него компромиси. Вероятно това бе признак за себичността му, в каквато Шарлот не спираше да го обвинява. Наоколо му боботеха среднощни автобуси, димът от цигарата му се стелеше в студения въздух и мислите на Страйк се върнаха към вечерта в „Найтджар“, когато Мадлин се бе опитала да насочи телефона с включена камера към двама им. За пръв път се запита дали интересът ѝ към него не бе породен от това, че бе потенциално интересен обект за медиите. Беше неприятна мисъл. Нищо не печелеше от разсъждения в тази посока, тъй че умът му се насочи към втората му лична дилема.
Полусестра му Прудънс, психотерапевт, последовател на Юнг, и също като него извънбрачно дете на Джони Рокъби, отново му бе пратила имейл, в който питаше дали е свободен за по питие или вечеря на три конкретни дати. Все още не ѝ беше отговорил главно защото още не беше решил иска ли да се среща с нея.
По-лесно би било, ако категорично не желаеше да я вижда, но откакто Прудънс се бе свързала директно с него преди повече от година, изпитваше необяснимо привличане към нея. Дали бе заради общата им кръв, или заради факта, че двамата бяха поставяни в една категория като случайните деца, извънбрачните, две нежелани последици от легендарните забежки на Рокъби? Или пък причината бе, че стана на четиресет? Дали не се бе проявило потискано желание да се помири с болезненото и сложно минало?
2
Д-р Харви Крипън, американски лекар хомеопат, подсъдим в нашумяло дело за убийството на съпругата си и обесен в затвора „Пентънвил“ в Лондон през 1910 г. – Б. пр.