Легна до нея, сложи ръце под главата си и притихна — размишляваше. Останаха дълго така, безмълвни един до друг. Най-накрая тя се обади:
— Дарли беше тук на вечеря и си тръгна малко преди да пристигнеш. От него научих, че следващата седмица посолствата си стягат багажа и се връщат в Кайро. Значи Маунтолив ще се върне обратно в Александрия чак по Коледа. Това е нашият шанс да си починем и да възстановим силите си. Казах на Селим, че следващата седмица заминаваме за Абусир за цял месец. Несим, сега ти е нужна почивка. Ще плуваме, ще яздим в пустинята, няма да мислим за нищо, чуваш ли? Като мине известно време, ще поканя Дарли да ни погостува, за да си говориш и с друг освен с мен. Знам, че го харесваш и го смяташ за приятна компания. Това ще се отрази добре и на двама ни. От време на време може да се връщам тук за по една нощ, колкото да науча нещо ново… Какво ще кажеш? Несим изсумтя и обърна глава.
— Защо? — прошепна тя тихо и извърна устни. — Защо сумтиш?
Той въздъхна шумно и каза:
— Не е това, което си мислиш. Знаеш колко много го харесвам и колко добре се разбираме двамата. Мисля си за преструвките, за тази комедия, която трябва да разиграваме дори пред приятелите си. О, Жюстин, защо не може без тези представления!
В този миг забеляза, че тя го гледа с широко отворени очи и с изражение, което издаваше нещо като ужас или недоумение.
— О — пророни тя замислено и тъжно след миг и затвори очи, — о, Несим! Значи никога няма да разбера коя съм.
Двамата мъже седяха един срещу друг в топлата оранжерия, умълчани над прекрасната шахматна дъска с фигури от слонова кост — съвършеното приятелство. Шахът беше подарък от майката на Маунтолив за двайсет и първия му рожден ден. Докато седяха, някой от двамата започваше разсеяно да разсъждава на глас. Това не беше разговор, а просто мислене на глас, общуване на умове, погълнати от големите стратегии на шаха — вторичен продукт на приятелство, което се коренеше в плодоносното безмълвие на тази царска игра. Балтазар говореше за Пърсуордън:
— Това ужасно ме подразни. Искам да кажа, това негово самоубийство. Чувствам се като човек, който не е успял да схване нещо съществено. Приемам го като презрение към света, презрение към начина, по който се държи светът.
Маунтолив вдигна поглед към него:
— Не, не. По-скоро конфликт между дълг и любов. — После побърза да добави: — Но не мога да ти кажа много. Когато сестра му пристигне, тя по всяка вероятност ще ти каже повече, ако може. — И пак се умълчаха. Балтазар въздъхна:
— Истината — гола и безсрамна. Това е прекрасна фраза. Ала ние винаги я виждаме както изглежда, никога каквато е. Всеки човек си има свое собствено тълкуване.
Пак дълго умълчаване. Балтазар loquitur102 умислено, сякаш на себе си:
— Понякога човек се прави на Бог и тогава му се дава горчив урок. Например, когато ненавиждах Дмитри Рандиди, но не и красивата му дъщеря, само и само да го унижа (бях се преоблякъл като циганка по време на карнавала), взех ръката й, уж да й предскажа бъдещето. Казах й, че още утре ще преживее нещо много вълнуващо и че в никакъв случай не трябва да пропуска този момент — мъж, седнал в порутената кула в Тапосирис. „Не е нужно и думичка да казваш — рекох й, — но отиди право в обятията му със затворени очи. Името му започва с «Л», а фамилното му с «Дж».“ (Всъщност предварително си бях наумил един ужасен младеж със същите инициали, който живееше точно срещу къщата, в която Червони беше организирал бала. Безцветни мигли, зурлесто лице и коса с пясъчен цвят.) Изхихиках вътрешно, като се уверих, че ми повярва. След като й казах предсказанието си — всички вярват в циганските гадания, а с моето смугло лице и гърбав нос аз бях съвършената циганка — и след като уредих нейното участие, прекосих улицата и потърсих Л. Дж., като му казах, че нося послание за него. Знаех, че е суеверен. Той не ме позна. Казах му каква роля трябва да играе. Зловредна и пагубна, така се оказа. Имах намерение единствено да подразня Рандиди. И всичко се нареди, както го бях планирал. Защото всяко хубаво момиче ще послуша една циганка и тя взе, че се влюби в онази луничава червенокоса жаба. По-неподходяща връзка човек не може да си представи. Но това беше смисълът — да накарам Рандиди да си скубе косите. Успях, да, и още как! Бях много доволен от своята находчивост. Той, разбира се, забрани брака им. Влюбените, които аз измислих, моите влюбени трябваше да се разделят. Тогава Габи Рандиди, красивото момиче, се отрови. Можеш да си представиш колко находчив се почувствах тогава. Това съсипа здравето на баща й и накрая неврастенията (която винаги е била на крачка от това семейство) го довърши. Миналата есен го намериха обесен на дървената решетка, която подпираше най-прочутата лозница в града и от която…