— Сър, всичко е ясно — обади се Еръл с надежда да събуди искрата на въодушевлението у шефа си. Но Маунтолив изчете телеграмата бавно и умислено два пъти, преди да вдигне поглед. Изведнъж обаче му се приходи до тоалетната и рече:
— Трябва да пусна една вода — каза бързо, като едва не избута младия мъж от вратата, — ще дойда след малко да го обсъдим. Въпреки че нещата изглеждат съвършено ясни. Още утре ще трябва да действам. След миг, нали? — Еръл изчезна леко разочарован. Маунтолив се спусна към тоалетната, коленете му трепереха. След четвърт час обаче отново се успокои и беше в състояние да отскочи до кабинета на Еръл на долния етаж. Влезе тихо, държеше телеграмата в ръката си. Еръл седеше зад бюрото си, току-що беше затворил телефона и се усмихваше.
Маунтолив му подаде розовата телеграма и се отпусна в креслото, като с раздразнение забеляза безпорядъка от лични вещи, който цареше върху бюрото на Еръл — порцеланов пепелник във формата на силиамски териер105, Библия, игленик, скъпа автоматична писалка с обков от зелен мрамор, оловно преспапие, имитиращо статуята на Атина Палада… същият вид разхвърляност, който може да се види в кошничката за ръкоделие на стара дама; но всъщност Еръл приличаше по нещо на стара дама. Той се прокашля.
— Вижте, сър — каза Еръл и свали очилата си. — Бях в Протокола и им казах, че още утре желаете да се срещнете с външния министър по много спешен въпрос. Предполагам, че ще бъдете в униформа?
— Униформа ли? — разсеяно повтори Маунтолив.
— Египтяните много се впечатляват, когато някой е официално натруфен.
— О, да. Предполагам, че е така.
— Те преценяват важността на това, което ще кажете, по дрехите, с които сте дошли да им го кажете. Донкин непрекъснато ни го набива в главите и май ще излезе прав.
— Така е, момчето ми. (Ето пак! Онази свойска покровителствена нотка в гласа му! По дяволите!)
— Предполагам, че ще искате да подкрепите думите си с меморандум. Трябва да им предоставите цялата информация в защита на нашите твърдения, нали така, сър?
Маунтолив кимна енергично. Изведнъж се почувства като потопен във вълна от омраза към Несим, толкова необичайна, че чак се изненада. И веднага, разбира се, разпозна причината за гнева си, а именно, че се е озовал в това положение поради неблагоразумието на своя приятел и сега е принуден да действа срещу него. Изведнъж си представи серия от картини — Несим бяга от страната, Несим в затвора „Хадра“, Несим окован във вериги, Несим отровен по време на обяд от свой слуга… С египтяните човек никога не знае къде се намира. Тяхното невежество е равно единствено на прекаленото им усърдие, което може да ти докара какво ли не. Той въздъхна.
— Да, разбира се, ще бъда с униформа — отвърна тъжно.
— Аз ще нахвърлям меморандума.
— Чудесно.
— Ще разполагам с повече време за вас след половин час.
— Благодаря. Бих искал и Донкин да дойде с мен. Неговият арабски е много по-добър от моя, освен това може да води бележки за срещата, така че Лондон да разполага с телеграма, която да даде пълна представа за проведения разговор. Кажи му да се качи при мен, след като се е запознал с черновата. Благодаря.
През цялото време на следващата сутрин той се размотаваше в кабинета си, като сърдито прелистваше документи, насилваше се да поработи. Като наближи обяд, младият брадат Донкин пристигна с напечатаното на машина комюнике и с новината, че срещата на Маунтолив е за дванайсет и половина на следващия ден. Дребното му лице с неспокойни черти и воднисти очи му придаваше още по-младежки вид, прикрит зад козята брадичка. Прие предложената му цигара и я изпафка набързо като момиче, без да вдишва дима.
— Е? — попита Маунтолив и се усмихна. — Да чуя вашата тежка дума за официалното писмо, моля. Еръл ви е казал?…
— Да, сър.
— Какво ще кажете за този… твърд официален протест?
Донкин си пое въздух дълбоко и рече замислено:
— Сър, съмнявам се, че точно в този момент ще получите директен отговор. След като кралят се разболя, вътрешното напрежение и разногласията в правителството са изправили всички на нокти. Цари пълен безпорядък, всички са боят един от друг, всички са настръхнали един срещу друг. Сигурен съм, че Нур ще се съгласи и наистина ще се опита да накара Мемлик да действа според меморандума… но… — Опъна устни назад, уж пуши. — Не знам. Нали сте наясно с репутацията на Мемлик. Той мрази англичаните.