Не, всичко това му се струваше необоснована лудост, типична лекомислена авантюра с надеждата за големи печалби! Колко типично за Египет! Тази мисъл разбърка собственото му презрение, както се разбърква буркан горчица. Колко типично за Египет! И в същото време колко странно, колко нетипично за Несим!
Тази нощ за сън и дума не можеше да става. Облече лек шлифер, повече за да се дегизира, отколкото нещо друго, и излезе да си направи дълга разходка покрай реката, за да подреди мислите си, и отново съжали, че няма едно малко куче, което да го следва по петите и да занимава ума му. Беше се измъкнал през вратата за прислугата, затова важният кауас106 и двамата полицаи на пост се изненадаха силно, като го видяха да влиза през главната външна порта почти в два през нощта, и то на двата си крака, което никой посланик не бива да прави. Той ги поздрави любезно с „лека нощ“ на арабски и влезе в резиденцията, като отключи вратата със собствения си ключ. Захвърли връхната си дреха, прекоси осветеното антре, а въображаемото кученце продължаваше да го следва и да оставя следи от мокри лапи по лъснатия паркет на пода…
Докато се качваше към спалнята, видя, че вече довършеният от Клия негов портрет стои с нещастен вид, сякаш изоставен, подпрян на стената на първата стълбищна площадка. Изруга наум, тъй като беше забравил тази задача: бяха минали шест седмици, откакто бе решил да го изпрати на майка си. Утре трябваше непременно да се отбие в куриерската служба и да им нареди да се погрижат за портрета. Той по всяка вероятност ще им причини известни неприятности поради големия си размер, каза си Маунтолив, но въпреки това: ето случай да настоява да се премахнат спънките по получаване на разрешително за изнасяне от страната на така наречените „произведения на изкуството“. (Портретът със сигурност не беше това.) Но откакто един германски археолог бе откраднал египетски статуи и ги беше продал на музеите в Европа, правителството беше станало много чувствително по отношение на износа на всякакво изкуство от страната. Египтяните със сигурност щяха да протакат с месеци издаването на разрешително, докато въпросът още се обсъжда. Не, куриерската служба трябва сама да се справи. Майка му ще остане много доволна. Замисли се за нея и се разнежи: как седи до камината сред скования от сняг пейзаж. Дължеше й едно наистина дълго писмо. Но не сега. „След като всичко това приключи“ — каза си и неволно потръпна.
Щом си легна, сякаш нагази в тесен лабиринт на плитки, повърхностни и неосвежителни сънища, в които се мяташе цяла нощ — картини от обширната мрежа езера, гъмжащи от риба и големи колкото облаци ята диви птици, където видя себе си и Лейла като млади, носеха се, целите грейнали, ведно с мекия плясък на греблата, под екота на гальовни пръсти, потупващи малък барабан, а звуците му сякаш перфорираха виолетовата нощ; в периферията на съня му се плъзна и друга лодка, видя силуета й и две фигури в нея — братята, и двамата въоръжени с пушки с дълга цев. След малко ще го заловят; ала топлите обятия на Лейла, сякаш беше Антоний при Акциум, го бяха приласкали и той не можеше да изпита страх. Братята не говореха или поне той не чуваше гласове. Що се отнася до него, усещаше само посланията към и от жената до себе си, които се предаваха единствено с пулсиращата кръв. Намираха се отвъд говора и мислите — смалените фигури на незабравено минало, за което никога няма да съжалява, безкрайно скъпо на сърцето му сега, защото беше безвъзвратно изгубено. Още в сърцевината на съня, защото той съзнаваше, че сънува, се сепна от изненада и болка, за да открие върху възглавницата си сълзи. Закуси според обичая си, но ето че го втресе или поне така реши, въпреки че термометърът не потвърди съмненията му. Затова стана неохотно, издокара се в официалната си униформа, точен до секундата, но установи, че Донкин го е изпреварил и вече го чака в антрето, крачи нервно напред-назад, стиснал дебела папка документи под мишница.
— Ето ме и мен! — каза Маунтолив и с жест показа как се е наконтил. — Най-накрая.
106
Въоръжен пазач на високопоставено лице, посолство, легация, и др. На турски това е познатата и у нас дума „гаваз“ или „гавазин“. — Б.пр.