Дългата просторна оранжерия, в която провеждаше личния си Диван, също представляваше нещо странно. Полукръглите прозорчета от евтино рисувано стъкло над вратите преобразяваха посетителите в арлекини, като обливаха лицата и дрехите им на ивици в зелено, алено и синьо, докато прекосяваха дългото помещение, за да поздравят домакина си. Долу под мръсните прозорци течеше реката с цвят на какао, а на отсрещния й бряг се издигаше британското посолство със своите красиви градини, в които Маунтолив се разхождаше вечер, когато се случеше да остане сам. По цялата дължина на стената в просторната приемна на Мемлик се виждаха две огромни нелепи викториански картини от забравен майстор, които, тъй като бяха твърде големи и тежки, за да бъдат окачени, стояха подпрени на пода и създаваха впечатление за нещо като рамкирани гоблени. А сюжетите им! В едната израилтяните прекосяваха Червено море, което любезно се беше отдръпнало от двете им страни, за да се случи това опасно пътуване, а в другата се виждаше как един космат Мойсей докосва с овчарската си гега скала. По някакъв начин тези размити библейски сюжети се съчетаваха много добре с останалата мебелировка — огромни турски килими и грозни столове с прави облегалки, тапицирани със синя дамаска, грамаден и леко разкривен месингов полилей с подредени в кръг матови електрически крушки, които горяха денонощно. От едната страна на жълтия диван стоеше бюст на Фуше109 в естествен ръст, който мигновено привличаше погледа на молителя със своята неуместност. Веднъж Мемлик бил поласкан от френски дипломат, който му казал: „Смята се, че вие сте най-добрият министър на вътрешните работи в модерната история. Наистина, след Фуше, вие нямате равен на себе си.“ Репликата може да е била казана с язвителен тон, но независимо от това тя възпламенила въображението на Мемлик и той на мига поръчал въпросния бюст от Франция. Той стърчеше като някакъв упрек сред всички онези египетски празнословия и мазни ласкателства, може би защото беше покрит с дебел слой прах. Същият този дипломат веднъж описал приемната на Мемлик като кръстоска между запуснат геологически музей и кът от стария Кристъл Палъс — и това също беше жестоко, но правдиво сравнение.
Докато стоеше на прага, любезният поглед на Несим обходи всички тези подробности, грейнал от доста присмехулни пламъчета. Чу, че произнесоха името му. За него беше огромно удоволствие да бъде поканен на тази молитвена сбирка или уирд от страховития Мемлик. Подобни срещи не бяха необичайни, колкото и необясними да изглеждаха, тъй като Мемлик често се наслаждаваше на така наречените „нощи на Бога“ и неговата благочестивост не изглеждаше несъвместима с останалите черти на мистериозния му характер; той слушаше рецитатора внимателно, без да помръдне, понякога до два-три часа през нощта, с вид на изпаднала в зимен сън змия. Понякога дори се присъединяваше към другите в традиционния възглас „Аллах“, с който групата изразяваше възхищението си от някой особено красив и добре подбран абзац от Святата истина…
Несим прекоси помещението с лека, енергична стъпка, като според обичая докосна гърдите и устните си, и застана пред Мемлик, за да изрази благодарността си за получената покана и оказаната му висока чест. Същата вечер там присъстваха само още десетина други гости и той беше сигурен, че това е така, защото Мемлик иска да го провери и проучи, ако е възможно, и дори да проведе разговор с него на четири очи. Носеше със себе си малкия изящен Коран, обвит в мека тънка хартия; лично беше подплатил страниците му с платими в Швейцария чекове. „О, паша — каза тихо, — разбрах за вашата легендарна библиотека и моля единствено за удоволствието на един обикновен любител на книги да ви предложи това допълнение към нея.“ Постави подаръка си върху малката масичка и прие поднесените му кафе и локум. Мемлик не отговори, дълго време дори не помръдна от мястото си на дивана, като по този начин му даде възможност да си изсърба кафето, след което подхвърли небрежно: „Домакинът е поласкан. Това тук са мои приятели.“ След това го представи доста формално на другите посетители, които представляваха доста странна сбирка за такова религиозно начинание. Доколкото Несим успя да забележи, не присъстваше нито една от важните особи на Кайро. Истината е, че не познаваше никого от събралите се, но все пак се държеше внимателно и любезно с всички. След това си позволи няколко бегли реплики за красотата и подредбата на приемната, както и за високото качество на подпрените на стената картини. Мемлик остана доволен от думите му и отвърна лениво:
109
Жозеф Фуше (1759–1820) — френски държавник и министър на полицията, който служи с усърдие на различни режими. Създава система за разузнаване и шпионаж. — Б.пр.