Но нека ти кажа по моя си малко измъчен начин какво се крие зад цялата тази велика глупост. Бях изпратен тук, както добре знаеш, по силата на договор и изпълнявах възложените ми задачи добросъвестно, за което свидетелства и гигантската папка с листове (изписани с букви, запазена марка за надгробни плочи), озаглавена „Инструменти за сключване на културна спогодба между правителствата на Негово британско величество и т.н.“ Страшно тъпи инструменти, ако питаш мен, защото какво общо може да има между една християнска култура и една мюсюлманска или марксистка? Основните предпоставки в тях са безнадеждно противоположни. Няма значение! Беше ми наредено да го направя и аз го направих. Но колкото и да ми харесва това, с което тук боравят, не разбирам смисъла на една образователна система, основана на сметалото и на теология, която е останала назад във времето, някъде при свети Августин и Тома Аквински. Лично аз съм на мнение, че нещата са вече оплескани, и не страдам от никакво parti-pris35 по въпроса. И така нататък. Наистина не разбирам какво може да предложи Д. Х. Лорънс на един паша със седемнайсет жени, макар и да знам коя от тях е най-щастливата… Както и да е, свърших си работата, искам да кажа, Спогодбата.
След като това приключи, веднага ме повишиха в политически ранг и това ми даде възможност да прегледам архивите и да преценя близкоизточния комплекс в неговата цялост като политическа авантюра. Е, нека ти кажа, че след доста задълбочено проучване на нещата стигнах, макар и неохотно, до заключението, че при него няма нито цялост, нито политика — във всеки случай не и политика, която да е в състояние да устои на натрупващите се напрежения.
В тези прогнили държави, с присъщата им изостаналост и продажност, политиката трябва да се обмисля много сериозно. Те не могат да бъдат разглеждани под общ знаменател, като се поощряват само най-слабите и подкупни страни у тях — точно това, което май правим. Този подход ще ни осигури още петдесет години мир и ще забави появата на радикални елементи сред електората у дома: ако това е целта, поддържането на така нареченото статукво е възможно. Но като се има предвид преобладаващата тенденция, възможно ли е Англия да е толкава късогледа? Може би. Не знам. Като човек артист, не е моя работа да разбирам от тези неща, но като политическо лице, съм изпълнен с опасения. Да насърчаваш арабското единство, докато в същото време губиш способността да използваш чашата с отрова (разбирай анонимни клевети и подстрекателства) — това ми се струва доста несигурно нещо: това не е политика, а лудост. И когато към всички останали тенденции, работещи срещу нас, се прибави арабското единство, това ми прилича на очарователна глупост, която ме смайва. Още ли сме под влиянието на сълзливите внушения на „Хиляда и една нощ“, натрапвани ни от три поколения сексуално неориентирани викторианци, чието подсъзнание реагира радушно на идеята за повече от една законна съпруга? Или пък сме под влиянието на романтичната бедуинска страст на хора като Бел и Лорънс?36 Може би. Но викторианците, внушили ни тази мечта, са били хора, които са вярвали, че човек трябва да се бори за стойността на валутата си; те са знаели, че светът на политиката е джунгла. Днес Форин офис май вярва, че най-добрият начин да се справиш в джунглата, е като станеш нудист и плениш дивия звяр, показвайки му голотата си. Чувам те как въздишаш. „Защо Пърсуордън не изплюе камъчето? Всички тия boutades37!“
Много добре. Говорих за напреженията. Нека ги разделим на вътрешни и външни, както би направил Еръл. Моите схващания може да ти се сторят малко еретически, но ето до какво се свеждат.
Първо и преди всичко, пропастта, която разделя богати от бедни — тя е типично индийска. В днешен Египет, например, шест процента от населението притежава над три четвърти от земята, като по този начин останалите живеят с по-малко от един федан38 на глава от населението. Чудесно! Но населението се удвоява с всяко второ поколение — или може би трето? Предполагам, че един икономически анализ ще ти разкрие същото. Междувременно се наблюдава стабилно нарастване на една образована и съвсем небезгласна средна класа, чиито синове са получили образованието си в Оксфорд сред нашите мили и приятни либерали. Те обаче, като се върнат обратно, откриват, че тук няма работа за тях. Защото властта на местния бабу39 се е разраснала неимоверно и познатата до болка история се повтаря тук, както и навсякъде другаде. „Черноработници на интелектуалния труд от цял свят, обединявайте се.“
36
Гъртруд (Маргарет Лаутиън) Бел (1868–1926) — британска пътешественичка, писателка и дипломат; била е секретарка на британския върховен комисар в Багдад (1917–26).
Томас Едуард Лорънс, известен още като Лорънс Арабски (1888–1935) — английски военен и писател. Взима дейно участие в арабския бунт срещу турците (1916–18), където се проявява като изключителен лидер. Преживяванията си, както и натрупания опит, е описал в „Седемте стълба на мъдростта“ (1926). — Б.пр.