Пристига в кабинета си в осем, след като си е купил новия брой на „Дейли Телеграф“, който е от предишния ден. Никога не съм го виждал да чете нещо друго. Седи зад огромното си бюро, погълнат от черно, бавно тлеещо презрение към продажността на човешките същества край него или може би към човечеството като цяло; невъзмутимо преглежда и сортира техните различни поквари и слабости, после ги протоколира върху белезникава хартия с цвят на мрамор, която винаги подписва с малка сребърна писалка със ситния си недодялан почерк. Потокът на неговата ненавист тече във вените му бавно и тежко като Нил в сезона на приливите. Е, сега виждаш що за numero е. Той живее изцяло в света на военните, тъй като нито се среща, нито вижда субектите на собствените си комюникета. Информацията, която сверява, обикновено пристига от чиновници, на които им е внушено да я напишат, от недоволни камериери или слуги, насъбрали много яд. Няма значение. Той се гордее с тази си работа, изчита всичко, неговата С.П. (способност за преценка), като на астролог, който работи със звездни карти, се базира на невидимото и непознатото. Той е безпристрастен, горд като халиф, непоколебим. Наистина се възхищавам от него. Честна дума.
Маскелин си е поставил две граници (като две степени на градуиран термометър) между които неговите разгорещени одобрения или неодобрения могат да варират, изразени във фрази като: „Добро представяне за радж41“ или „Несполучливо представяне за радж“. Той, разбира се, е прекалено предан, за да може да си представи едно истински Лошо представяне за Проклетия радж. Такъв човек е неспособен да вижда света около себе си непредубедено, но от друга страна, професията му, както и необходимостта да проявява сдържаност са го превърнали в истински отшелник и лишен от опит в онези аспекти на света, които му се налага да преценява… Излиза, че съм доста изкушен да продължа и да обрисувам докрай портрета на нашия ловец на шпиони, но трябва да се въздържа. За целта прочети следващия ми роман, той трябва да включва също така и образа на Телфорд, който е номер две в класацията на Маскелин — едър, петнист, вечно умилкващ се цивилен със зле прилягаща му протеза, който успява да изфъфли „смешно старче“ сто пъти в секундата между нервните си избухвания в гръмогласен смях. Удивително е да се наблюдава преклонението му пред студената змия: „Да, генерале“, „Не, генерале“, и току се спъне в някой стол от бързане да му е в услуга; човек ще рече, че е влюбен до уши в шефа си. Маскелин седи й наблюдава невъзмутимо неговата припряност, мургавата му брадичка, прорязана от тъмнееща трапчинка, е щръкнала напред като стрела. Или пък се обляга назад във въртящия се стол и тихичко почуква вратата на огромния сейф зад себе си с предоволния вид на чревоугодник, който потупва шкембето си, после казва: „Не ми ли вярваш? Всичко е тук вътре, всичко!“ Като гледа властния му широк жест, човек ще вземе да си помисли, че въпросните папки съдържат достатъчно материали да бъде подведен под отговорност целият свят! И нищо чудно да е така.
Е, ето какво се случи: един ден върху бюрото си открих доклад от Маскелин, типично в негов стил озаглавен „Несим Хоснани“, с подзаглавие „Конспирация на коптите“, който страшно ме разстрои. Според него нашият Несим бил в центъра на мащабен и сложен заговор срещу египетския кралски двор. Повечето сведения бяха доста съмнителни, поне според мен, особено след като познавам Несим, но въпреки това докладът ме постави в неудобно положение, тъй като съдържаше любезната препоръка събраните сведения да бъдат препратени чрез посолството до египетското министерство на външните работи! Чувам те как шумно си поемаш дъх. Дори ако предположим, че това е самата истина, подобно нещо, разбира се, ще застраши живота на Несим. Обясних ли вече, че една от най-съществените характеристики на египетския национализъм е непрекъснато нарастващата завист и омраза към „чужденците“ — онези почти половин милион немюсюлмани, които живеят тук? И че още на мига с обявяването на пълния суверенитет на Египет мюсюлманите веднага започнаха да ги тормозят и да експроприират имуществото им? Интелектуалният капацитет на Египет, както добре знаеш, е неговата чуждестранна общност. Капиталите, които потекоха към страната, докато тя беше под нашата сюзеренна власт и следователно сигурно и безопасно място, сега са оставени на произвола на разни шкембести паши. Арменците, гърците, коптите, евреите — всички вече усещат наточеното острие на тази омраза. Много от тях постъпват умно, като напускат страната, но повечето не могат да си го позволят. Тези огромни капиталовложения в отглеждането на памук и т.н. не могат да бъдат изоставени на секундата. Чуждестранните компании живеят от молитва до молитва и от подкуп до подкуп. Опитват се да спасят производствата си, както и труда на целия си живот от лакомите попълзновения на пашите. Ние направо сме ги хвърлили на лъвовете и това не е никакво преувеличение!