„Но не мога да скрия от теб — продължи Несим — съществуването на друго едно движение, чисто политическо, с което съм директно свързан. То е само на коптите и има за цел да ги обедини — не да ги подстрекава към бунт срещу когото и да било (как бихме могли?), а само да ги съюзи, да укрепи религиозните и политически връзки помежду им, за да може тази общност отново да намери мястото си под слънцето. Сега, след като Египет е вече освободен от британците, които винаги са ненавиждали коптите, ние също се чувстваме по-свободни да търсим високи постове за нашите хора, да имаме избрани от нас членове на парламента и така нататък. Във всичко това няма нищо, от което да се страхува интелигентният мюсюлманин. Ние не преследваме нищо незаконно или вредно, само мястото, което ни се полага в собствената ни родина, като най-интелигентната и най-способна част от обществото в Египет.“
Още много исторически неща се казаха за миналото на коптската общност и изстраданите неправди — няма да те отегчавам с тях, тъй като по всяка вероятност си наясно. Той говореше с притъпен, дори стеснителен гняв, който ме заинтересува, тъй като този негов образ беше толкова различен от онзи улегнал, спокоен Несим, когото и двамата познаваме. По-късно, когато се запознах с майката, разбрах всичко. Тя е движещата сила зад мечтата на това малцинство или поне аз така заключих. Несим продължи: „Нито пък Франция и Англия трябва да се страхуват от нас. Ние обичаме и двете страни. Нашата сегашна модерна култура е създадена по техен образец. Не искаме помощи, нито пари. Ние се възприемаме като египетски патриоти, но като знаем колко глупави и назадничави са арабските националисти и колко фанатични, смятаме, че много скоро ще се появят непреодолими различия между египтяните и вас. Те вече флиртуват с Хитлер. В случай на война… знае ли човек? С всеки изминал ден Близкият изток се изплъзва от влиянието на Англия и Франция. При този процес, който набира скорост, боим се, че малцинствата тук са в опасност. Единствената ни надежда е да има някаква отсрочка, временно забавяне, като война например, която да ви даде възможност да си възвърнете изгубеното положение. В противен случай нашата собственост ще бъде иззета, а ние ще бъдем превърнати в роби. Но все още имаме вяра във вашите две страни. Така погледнато, една сплотена и изключително заможна малка група от копти — банкери и бизнесмени — може да се окаже по-влиятелна, отколкото предполага нейната численост. Ние сме вашата пета колона в Египет, вашите приятели християни. След още година-две, когато движението бъде окончателно сформирано, бихме могли да упражним директен натиск върху икономическия и индустриален живот на страната, ако трябва, и с провеждането на такава политика, която вие сметнете за необходима. Ето защо отдавна копнеех да ти разкажа това, защото Англия трябва да гледа на нас като на предмостие към Изтока, анклав от приятели в област, която с всеки изминал ден се настройва все по-враждебно към вас.“ — Той се отпусна назад, видимо изтощен, но усмихнат.
„Разбира се, аз си давам сметка — продължи след малко, — че това те засяга като официално лице. Но моля те, в името на нашето приятелство, нека засега въпросът си остане в тайна. Египтяните с радост ще се възползват от всеки повод да отчуждят имуществото на коптите — да конфискуват милионите, които контролираме, дори по всяка вероятност да избият част от нас. Те не трябва да знаят за нашето движение. Затова се срещаме тайно и изграждаме организацията си бавно, внимателно и предпазливо. Разбираш ли, не бива да допускаме грешки. Сега, скъпи ми Пърсуордън, давам си сметка, че не е възможно да приемеш разказа ми на доверие, без никакви доказателства. Затова ще предприема една доста необичайна стъпка. Вдругиден празнуваме Ситна Дамиана53 и имаме среща в пустинята. Бих искал да дойдеш с мен, за да можеш да се увериш със собствените си очи, да чуеш разискванията ни и да бъдеш наясно с нашия състав и с нашите намерения. В бъдеще ние можем да бъдем от голяма полза за Англия тук, искам хубаво да разбереш това. Ще дойдеш ли?“