Да отида ли?
Отидох. Беше невероятно преживяване, което ми показа, че всъщност аз нищо не знам за Египет — истинския Египет, който лежи в основата на изтормозените от мухи душни градове, на търговските зали и приемни, банкерските вили край морето, на Борсата, Яхтклуба, Джамията… Но чакай.
Тръгнахме на зазоряване в студена бледоморава утрин и пътувахме известно време по пътя Абукир54, преди да завием към вътрешността. Оттам по черни пътища и пусти шосета, покрай канали и изоставени пътеки, които едновремешните паши са прокарвали, за да стигат до ловджийските си хижи край езерото. Най-накрая трябваше да слезем от колата и точно там, заедно с няколко коня, ни чакаше другият брат — троглодитът с gueule cassee, Наруз със смачканата мутра. Какъв контраст, този мургав селяндур и Несим! И каква сила у него! Бях поразен. Стоеше и милваше един страховит камшик, направен от гръбначната кост на хипопотам — класическият курбаш. Видях го как пропъждаше с него водните кончета от цветята на три-четири метра разстояние; по-късно насред пустинята попадна на диво куче и го разсече с няколко удара. Бедното създание беше направо разчленено от два замаха с тази играчка! Яздехме в пълно мълчание към къщата. Ти си ходил там преди много години, нали? Проведох дълъг разговор с майката — странна властна жена, увита и забулена с тежки воали. Говореше английски поразително добре със сух, пресипнал глас, в който се прокрадваха едва доловими нотки на истерия. Приятен, но някак изострен и настръхнал, може би глас на пустинник, мъж или жена? Не знам. Очевидно двамата синове трябваше да ме заведат до манастира в пустинята. Там Наруз щеше да говори. И това щеше да бъде първата му реч, първият му опит за публична изява. Трябва да кажа, че не можех да си представя този космат дивак да е способен на подобно нещо. Челюстта му не спираше да мърда, всички мускули чак до слепоочието — напрегнати докрай. Помислих си, че сигурно скърца със зъби в съня си. И в същото време онези свенливи сини очи като на момиче. Несим е много привързан към него. И божичко, какъв ездач!
На следващата сутрин поехме с цяла сюрия арабски коне, които те яздеха великолепно, както и с цял керван камили, които пък едва тътреха нозе — именно те бяха подаръкът за местните от Наруз, щяха да бъдат накълцани и изядени. Беше дълъг и изтощителен преход, а миражите на жегата си играеха с ума и зрението. Освен това водата в меховете беше възтопла и отвратителна на вкус, а Искрено твой се чувстваше скапан и каталясал. Слънчевите лъчи направо пробиваха черепната ми кутия. Вътре мозъкът ми цвъртеше като пържено, докато най-накрая стигнахме първата групичка палми и пред взора ми заигра с тихо жужене образът на манастира в пустинята, където главата на бедната Дамиана била отрязана в прослава на Господа Бога по заповед на Диоклециан.
Като стигнахме, вече се беше здрачило и ето че изведнъж прекрачихме в чудна пъстроцветна гравюра, която можеше да послужи за илюстрация на… какво? „Ватек“55! Огромен лагер от шатри и цели къщи беше изникнал специално за празника. Поклонниците наброяваха най-малко шест хиляди и се бяха подслонили под стрехи от сплетени клони и хартия, от парцали и черги. Цял град се беше появил — със собствено осветление и канализация, същински град, който включваше дори малък квартал с бордеи и подбрани момичета. Навред в мрака се тътреха камили, фенери и факли се поклащаха и пушеха. Нашите хора вдигнаха палатката си под една порутена арка, където под светлината на голям хартиен фенер, покрит с надписи и посвещения, двама брадати дервиши разговаряха под напречна греда, обкичена с тънки, дълги знамена като вимпели, които плющяха като проблясващите криле на нощни пеперуди. Мракът се беше вплътнил, но се виждаха ярки странични атракции, които задаваха атмосферата на шумен панаир. Умирах от любопитство да разгледам наоколо и това се оказа добре дошло, тъй като братята трябваше да подредят различни неща в църквата, затова с Несим си направихме среща в нашата палатка след час и половина. Той за малко да ме изгуби напълно, тъй като се чувствах като омагьосан от този чудноват град с неговите прашни улици и дълги алеи с лъскави сергии — всякакви видове храна, дини, яйца, банани, сладкиши бяха изложени на показ под свръхестествена призрачна светлина. Сигурно всички амбулантни търговци на Александрия бяха пропътували покритото с пясък разстояние, за да предлагат тук стоката си на поклонниците. В тъмните ъгли играеха деца и писукаха като мишки, докато възрастните готвеха в къщите и палатките, осветени от пушещи свещи. Страничните атракции вървяха с пълна сила, най-вече игрите на късмета. В една от шатрите красива проститутка пееше сърцераздирателно, изпускаше четвъртини тонове, както и кънтящи звуци от горния регистър, докато се гърчеше в опъната по тялото й дреха, спираловидно посипана с пайети. На вратата отвън си беше обявила цената. Не беше прекалено висока, така си помислих, тъй като ми е слаб ангелът, и взех да проклинам официалното си положение. В друг край един разказвач нареждаше монотонно, описваше сълзливите приключения на Ел Захир. Наоколо пиеха шербет и канела, мъжете се бяха разположили удобно, заели всички места в импровизираните кафенета по тези обкичени със знамена и фенери булеварди. Откъм вътрешността на манастира долитаха звуците на свещеническото песнопение. А отвън се чуваше безпогрешното почукване на дуелиращи се с пръчки и ревът на тълпата, която посрещаше всяко точно попадение с одобрителни възгласи. Гробници, пълни с цветя, дини, облени в жълтеещата светлина, и тепсии с месо умирисваха въздуха — наденички и котлети, карантия на шиш. В ума ми всичко това пулсираше, споено в обща картина от светлини и звуци. Луната изплува с невероятна скорост.
54
По името на селище в Египет, разположено на едноименния залив в Средиземно море, 20 км североизточно от Александрия. В историята е известно с голямата победа на адмирал Нелсън над флотата на Наполеон (Абукирската или Нилската битка през 1798 г.), както и с победата на Наполеон над войските на Мустафа паша, 25 юли, 1799 г. — Б.пр.
55
„Ватек“ — готически роман, нещо като арабска приказка, написана на френски от Уилям Бекфорд (1759–1844) и публикувана на английски през 1786. Една от най-популярните книги на ориенталска тематика по онова време. — Б.пр.