Водите на Нил се надигаха, изпълваха въздуха с усойната лятна влага на годишните си приливи и сантиметър по сантиметър заливаха с тиня каменната стена в дъното на градината към посолството. Маунтолив се отпусна на леглото си, полежа половин час, заслушан в трафика на колите, които спираха пред входа на канцеларията, в гласовете и стъпките в преддверието. Хората от персонала му бързаха да се разпишат в красивата червена книга за посещения, подвързана със скъп марокен. Само Пърсуордън не се бе появил. Дали пък не беше още в нелегалност? Маунтолив реши, че трябва да го скастри при първа възможност; сега вече не можеше да си позволи да толерира разни нелепости, които биха го злепоставили в очите на останалия персонал. Надяваше се, че приятелят му няма да го принуди да се прояви като властен, авторитарен и неприятен човек — направо потръпна при тази мисъл. Въпреки това…
След като отдъхна, вечеря сам в един ъгъл на дългата тераса по панталони, риза и сандали. След това изрита и тях и тръгна бос по осветената ливада, която се спускаше към реката; усещаше боцкането на острата трева по ходилата си. Тя беше от онзи твърд африкански сорт, чиито корени остават сухи дори под струите на пръскалката, поради което приличаше на страдаща от пърхот. Три пауна се разхождаха под сянката на великолепните си многооки опашки. Мекото черно небе бе осеяно със звезди. Е, ето че беше пристигнал — в пълния смисъл на думата. Спомни си една фраза от книга на Пърсуордън: „Писателят, най-самотното от всички животни“… Чашата уиски в ръката му беше леденостудена. Излегна се на тревата в този душен мрак и впери очи право нагоре към небето, освободи се от всякакви мисли, остави се дрямката полека-лека да го полази, сантиметър по сантиметър, също като надигащия се прилив на реката в края на градината. Защо трябва да усеща тъга, след като е толкова уверен в силите си, толкова изпълнен с решителност? Нямаше никаква представа.
Еръл се върна точно навреме, след като беше изгълтал на крак вечерята си, и остана направо възхитен, когато свари шефа си проснат като морска звезда на красивата ливада, почти заспал. Липсата на формалности беше нещо прекрасно.
— Звънни да ти донесат питие — каза му Маунтолив благосклонно — и ела да седнем навън, тук все пак се усеща някаква прохлада. Откъм реката полъхва свеж ветрец. — Еръл се подчини, приближи се и леко притеснен, седна на тревата. Разприказваха се за общата организация на работата.
— Знам — каза Маунтолив, — че всички служители тръпнат в очакване на лятното преместване в Александрия. Самият аз тръпнех, когато бях начинаещ тук в комисията. Трябва да кажа, че ще се махнем от този ад, но след като си връча акредитивните писма. Доколкото разбрах, кралят ще се появи на заседанията на Дивана57 след три дни. Научих го от Абдел Латиф на летището. Добре. Тогава утре искам да поканя всички секретари и техните съпруги на чай, а вечерта — младшия състав на коктейл. Всичко друго може да почака, докато ти уредиш специален влак, за да се натоварят пътническите сандъци. Какво ново в Александрия?
— Всичко си е наред, сър — мъгляво се усмихна Еръл. — Това си е обичайната суматоха при всяко ново назначение, но египтяните се показаха изключително отзивчиви. Протоколът успя да намери отлична резиденция и лятна канцелария, както и други помещения, които могат да се използват за офиси. Всичко върви повече от добре. Трябва само да осигурим хора за канцеларията. Аз съм нахвърлял един списък с дежурства на ротационен принцип, така че всички да се изредят за по три седмици. Домашният персонал може да тръгне в пълен състав. Предполагам, че там ще дадете известен брой приеми. Дворецът също ще напусне града след около две седмици. Няма проблеми.
Няма проблеми! Бодряшка фраза. Маунтолив въздъхна и се умълча. В мрака, затулил пространството към реката, изведнъж нещо се обади, звук като жуженето на рояк пчели, после смях и песни се смесиха в едно заедно с острото, пронизително дрънчене на систрона.
— Бях забравил — промълви Маунтолив болезнено. — Сълзите на Изида! Това е нощта на отлива, нали?
— Така е сър — кимна му Еръл мъдро.
Скоро реката щеше да се изпълни със стройни фелюги, певци, шумни китари и гласове. Изида-Диана щеше да сияе в небето, ала тук грейналата ливада образуваше само един конус светлина, който забулваше нощното небе. Маунтолив се огледа объркано, търсеше съзвездията.
— Това е всичко — каза и Еръл веднага се изправи. Прокашля се и продължи: — Пърсуордън не се появи, защото се е разболял от „инфлуенца“, така ли? — Маунтолив реши, че подобна лоялност е добър знак. — Значи, не — каза и се усмихна. — Знам, че ви създава главоболия, но ще се постарая да го вразумя. — Еръл го изгледа с приятна изненада.
57
Така се нарича централната администрация на ислямската държава или конкретно подразделение на правителството. — Б.пр.