Това беше най-доброто време в годината за преместване — когато страшните пролетни бури на хамсина58 са приключили и градът грейва в нова премяна, пъстри навеси и тенти по целия Гранд Корниш, а редиците от цветни плавателни съдове, строени в сянката на черните корпуси и оръдия на бойните кораби, обрамчваха пристанищния лазур на яхтклуба с потръпващи на вятъра платна. Сезонът на празненствата започваше и Несим вече можеше да даде своя отдавна обещан прием в чест на своя завърнал се приятел. Приемът се оказа пищно угощение, цяла Александрия се беше стекла напук на света, за да посрещне Маунтолив, сякаш той беше нейният блуден син, въпреки че освен Несим и семейството му не познаваше почти никого другиго. Но с удоволствие поднови връзките си с Балтазар и Амарил, двамата доктори, които бяха винаги заедно и вечно се шегуваха един с друг; както и с Клия, която беше виждал веднъж в Европа. Слънцето, което гаснеше над вечерното море, блестеше в огромните обрамчени с месинг прозорци, превръщайки ги в разтопени диаманти, след което светлината му пак омекваше в аквамаринения здрач на Египет. Завесите бяха спуснати и ето че дъхът на стотици свещи обагряше тънките столчета на винените чаши. Това беше сезонът на лентяйството, когато се планират баловете, ездата с коне, плуването в морето, които всъщност бяха вече са започнали. Прохладният морски бриз поддържаше температурата ниска, а въздухът ободряваше със своята свежест.
Маунтолив потъна в обичайните привички на ежедневието с чувство на увереност и едва ли не блаженство. Несим се върна на своето място също като картина в нишата, построена за нея, така да се каже, а приятелството с неговата Жюстин — черни извити вежди и царствена красота — не смути, а по-скоро укрепи отношенията му с външния свят. Маунтолив я харесваше, беше му приятно да усеща тъмните й проницателни очи върху себе си, озарени от нещо като състрадателно любопитство, примесено с възхищение. Двамата представляват възхитителна двойка, мислеше си той с лека нотка на завист, като хора обучени да работят заедно още от детството, които инстинктивно реагират на неизказаните си нужди и желания, които без колебание се намират и подкрепят с усмивка. Въпреки че тя беше красива, сдържана и като че ли не говореше много, Маунтолив усети сърдечната й добронамереност, която излъчваше през цялото време и която току избликваше помежду изреченията като от извор, скрит дълбоко в душевната й топлота. Дали пък не беше доволна, че е намерила човек, който цени съпруга й колкото самата нея? Хладният прям допир на пръстите й говореше именно за това, както й развълнуваният й глас, когато му каза: „Толкова много ми е говорено за теб като за Дейвид, че сега ми е трудно да те наричам другояче.“ Що се отнася до Несим, той си беше останал непроменен през дългия период на раздялата им — бе запазил цялата изящност на обноските си, прибавяйки към тях тежестта на една по-трезва житейска преценка, която го правеше да изглежда досущ като европеец, особено в това провинциално обкръжение. Неговата тактичност например пролича в това, че никога не си позволи да спомене нещо, свързано с новото обществено положение на Маунтолив, и това бе наистина много мило от негова страна, въпреки факта, че двамата яздеха заедно, често ходеха на лов, плуваха, рисуваха и излизаха в морето с платноходка. Каквато и информация да притежаваше относно политическото положение, тя винаги му се предаваше чрез Пърсуордън. Той никога не компрометира приятелството им, смесвайки работата с удоволствието или принуждавайки Маунтолив да избира между привързаността си и задълженията си.
А най-хубавото беше, че самият Пърсуордън беше реагирал с желание на новия си по-висок пост и с охота носеше това, което сам наричаше „новия си лавров лист“. Кратка размяна на резки реплики по отношение на ужасната бюрокрация — прерогатив единствено на оглавяващите мисия — го бе обуздала и изтръгнала от него обещанието за нова страница, или по неговите думи да „обърне нов смокинов лист“ в живота си — което и надлежно стори. Отговорът му наистина беше чистосърдечен и Маунтолив беше благодарен, тъй като почувства облекчение, че най-накрая ще може да разчита на една преценка, готова да не прекрачва самоволно позволените граници, нито да се размива или извинява със съществуващи зависимости, подчинености и съмнения. Какво друго? Да, новата лятна резиденция беше приятно място сред прохладата на градина, пълна с пинии, точно над Рушди. Имаше и два тенискорта в отлично състояние, които цял ден ехтяха от ударите на ракети. Персоналът изглеждаше доволен от новия си началник. Само… мълчанието на Лейла продължаваше да го озадачава. Но ето че една вечер Несим му подаде плик, върху който видя познатия му почерк. Маунтолив го пъхна в джоба си, за да го прочете на спокойствие.
58
Горещ южен египетски вятър, който духа откъм Сахара, обикновено през пролетта, и изпълва въздуха с песъчинки. — Б.пр.