Започнаха да си разменят безсмислени любезности, съвсем в стила на мястото и вечерния час. Ужасният й френски му беше интересен, дори по някакъв начин приятен. След това тя седна на масата му и той й викна две coups de champagne76 — задължителната почерпка, която управата на заведението изисква при всички лични разговори. Тъй като тази вечер Мелиса беше дежурна и всеки танц струваше определена сума, тя прие паузата с благодарност, тъй като и без това краката я боляха. Говореше сериозно, подпряла брадичката си с ръка, и докато я наблюдаваше, той откри, че е много красива, но в същото време някак повехнала. Имаше добри очи — плувнали в плахост, която по всяка вероятност отразяваше душевния потрес, с който голямата искреност регистрира живота. Но въпреки това не само изглеждаше, а очевидно беше болна. Той набързо си записа: „Нежният цъфтеж на белодробната туберкулоза.“ Уискито беше подобрило настроението му и няколкото му шеги бяха възнаградени с непринуден смях, който — за негова най-голяма изненада — страшно му допадна. Започна, макар и смътно, да разбира какво намира Дарли у нея — безпризорната привлекателност на града, онази крехкост и простота: отговорът, с който малкият гамен отвръща на жестокия свят. Когато стана отново да потанцува с нея, той й каза, но вече с леко пиянска ирония:
— Melissa, comment vous defendez-vous contre la foule?
А отговорът й, неизвестно защо, го прониза в сърцето. Обърна към него погледа си, преливащ от цялата искреност на преживяното от нея, и рече:
— Monsieur, je ne me defends plus.77
Меланхолията на усмихнатото й лице беше недокосната от самосъжаление. Тя направи отривист жест, сякаш показваше целия свят, и каза:
— Погледни. — Жалките апетити и мераци на постоянните клиенти на „Етоал“ с тела от тлъстини, които се носят навред в това душно мазе. Той разбра много добре и изведнъж му се прииска да се извини за това, че никога не я беше възприемал сериозно. Беше бесен на себе си заради самодоволството си. Съвсем импулсивно притисна буза до нейната — с любов, като брат. Тя беше съвършено естествена!
Човешката бариера помежду им падна и двамата установиха, че могат да си говорят съвсем спокойно един с друг, като стари приятели. Докато вечерта напредваше, той продължи да танцува с нея все по-често и по-често. Това като че ли й харесваше, въпреки че на самия дансинг той танцуваше мълчешком, непринуден и щастлив, сякаш изпитваше облекчение. Не предприе никакви жестове на интимност, но усещаше, че тя го приема. После, към полунощ, един тлъст богаташ — сирийски банкер — пристигна и започна много сериозно да се домогва до нейната компания. С голямо раздразнение Пърсуордън установи, че това страшно го ядосва и че изпитва истинска собственическа ревност. Това го накара да изпсува наум. Но ето че онзи се приближи и седна на една маса близо до дансинга, за да може пръв да я покани, щом музиката започне. Мелиса обаче сякаш не забелязваше това яростно съперничество. Виждаше се, че е уморена. Най-накрая той я попита:
— Какво ще правиш, като свършиш тук тази вечер? При Дарли ли ще отидеш? — Тя се усмихна при споменаването на това име и поклати глава уморено. — Имам нужда от пари, за да… няма значение — промълви тихо, след което ненадейно избухна, сякаш се боеше, че няма да й повярват: — За да си купя зимно палто. Нямаме никакви пари. В тази работа човек трябва да е добре облечен. Разбираш ли?
— Само не и с този отвратителен сириец — отвърна й Пърсуордън. Пари! — помисли си с болка. Мелиса го гледаше със сдържан присмех. Каза му тихо, но без да набляга на това и без срам:
— Той ми предложи петстотин пиастра, ако отида с него у тях. Сега му отказах, но по-нататък… Предполагам, че ще ми се наложи. — И сви рамене.
Пърсуордън изпсува тихо.
— Не! — отсече. — Ела с мен. Аз ще ти дам 1000, щом се нуждаеш.
Тя ококори очи при споменаването на такава голяма сума пари. Можеше да си я представи как ги брои монета по монета, как ги опипва като топчетата на дървено сметало, как ги разпределя за храна, наем, дрехи.
— Сериозно ти говоря — каза и с рязък тон, след което побърза да добави: — Дарли знае ли?
— О, да — призна му тихо. — Знаеш ли, той е много добър. Нашият живот е борба, но той ме познава добре. Има ми доверие. Никога не ме разпитва за подробности. Стига му да знае, че един ден, когато имаме достатъчно пари, за да се махнем оттук, аз ще преустановя тази работа. За нас тя не е важна. — Прозвуча му странно, като някакво ужасно богохулство от устата на дете.
77
Мелиса, как се браните от тълпата? — Господине, аз вече не се браня. (фр.). Тук трябва да се отбележи, че същите две изречения се срещат и в „Жюстин“, където на мястото на „тълпата“ стои думата „самотата.“ — Б.пр.