— Беше бедният Дарли — каза и взе картите си. — Несим вдигна поглед за миг, извади една карта и направи своя анонс. Щом играта започна, тя отново се разприказва приглушено, като че говореше на себе си.
— Той е истински очарован от дневниците. Спомняш ли си? Навремето бях преписала на ръка всички бележки на Арнаути за „Нрави“, когато си счупи китката. После ги подвързахме. Всички онези неща, които в крайна сметка той не използва в книгата. Дадох ги на Дарли и му казах, че това е мой дневник. — Бузите й хлътнаха в тъжна усмивка. — Той смята, че думите в него са мои и твърди — в което няма нищо чудно — че притежавам мъжки ум! Освен това каза, че френският ми не е много добър — това ще се хареса на Арнаути, нали?
— Мъчно ми е за него — каза Несим тихо и нежно. — Той е толкова добър. Един ден ще седна и съвсем честно ще му обясня всичко.
— Аз обаче не разбирам твоята загриженост за малката Мелиса — рече Жюстин, отново като че по-скоро на себе си, отколкото на него. — Опитах се да го подпитам как ли не. Той нищичко не знае. Убедена съм, че и тя не знае нищо. Само защото е била любовница на Коен, още… знам ли?
Несим остави картите и каза:
— Не мога да се отърва от усещането, че таи нещо. Коен беше глупав човек и обичаше да се фука, освен това със сигурност знаеше всичко, което можеше да се знае.
— Но защо да казва на нея?
— Просто защото след смъртта му, където и да я срещна, тя винаги ме поглежда някак особено, като че в светлината на нещо, което е разбрала за мен — нещо ново и неподозирано. Трудно ми е да ти го опиша.
Продължиха да играят мълчаливо, докато чайникът не кипна. Жюстин остави картите си и отиде да приготви чая от валериан. Докато той го сърбаше, тя влезе в другата стая да свали бижутата си. Отпивайки от чашата, загледан умислено в отсрещната стена, Несим чу тихото изщракване на обеците й, докато ги махаше, както и звука от пуснатите в чаша вода хапчета за сън. Тя се върна и седна отново пред масичката за карти.
— Ами щом се страхуваш толкова, не можеш ли по някакъв начин да се отървеш от нея? — Той се сепна, а тя побърза да добави: — Не искам да кажа да я нараниш, а просто да я изпратиш някъде.
Несим се усмихна.
— Точно това смятах да направя, но тогава пък Дарли се влюби в нея и аз… аз много го харесвам.
— Тук няма място за харесване — скастри го тя и той кимна покорно.
— Знам — отвърна. — Жюстин раздаде картите за втори път и за втори път двамата ги заразглеждаха в пълно мълчание.
— Сега работя по въпроса тя да бъде изпратена… но от самия Дарли. Амарил твърди, че е сериозно болна, и вече й е препоръчал да замине в Йерусалим за специализирано лечение. Предложих пари на Дарли. Той е страшно объркан, да го ожалиш. Типичен англичанин.
— Несим, Дарли е много добър човек, въпреки че се бои от теб и му се привиждат какви ли не таласъми, с които сам се плаши. Натъжава ме, толкова е безпомощен.
— Знам.
— Но Мелиса трябва да се махне. И това му казах.
— Хубаво. — После той вдигна тъмните си очи към нея и със съвършено различен глас я попита:
— А какво ще кажеш за Пърсуордън?
Въпросът увисна между тях в неподвижния въздух на стаята и потрепери като стрелката на компас. Несим пак сведе очи към картите, които държеше. Лицето на Жюстин промени изражението си — стана още по-сериозно и изпито. Запали цигара много старателно и рече:
— Както вече ти казах, той е много необикновен човек — c’est un personage100. Ще бъде съвършено невъзможно да се изтръгне от него някаква тайна. Трудно ми е да ти опиша с думи.
Остана дълго загледана в него, изучаваше смуглите, извърнати от нея черти на лицето му с разсеян вид:
— Това, което се опитвам да ти кажа, е следното: относно разликата между тях двамата. Дарли е много сантиментален и ми е толкова верен, че не представлява никаква опасност. Дори ако се случи да му попадне някаква информация, с която може да ни навреди, той няма да я използва, ще я погребе в себе си и толкоз. Не и Пърсуордън! — Очите й блеснаха: — Той е, как да ти кажа, студен, много умен и егоцентричен. Опериран от всякакви морални задръжки, също като египтянин! И утре да умрем, това едва ли ще го разстрои. Не съм в състояние да стигна до него. Но потенциално той е враг, с когото трябва да се съобразяваме.