— Престани, Лютиче — изсумтя Даинти. — Има ли от какво да се страхуваш? Никой няма да пипне трубадур. По непонятни причини се ползвате с неприкосновеност.
— Един неприкосновен поет — простена Лютичето, пребледнял още повече — в Новиград също може да попадне под колелата на някоя каруца, да се отрови с риба или да полети в някой ров. Шапел е специалист по такива нещастни случаи. Според мен е невероятно, че изобщо разговаря с нас. Ясно е, че не би го направил, ако си нямаше причина. Нещо замисля. Ще видите, че ще ни забърка в нещо, ще ни приберат и законно ще ни подложат на изтезания. Така се прави тук!
— В думите му — обърна се полуръстът към Гералт — има много истина. Трябва да сме предпазливи. Как може светът да търпи такива негодници като Шапел! А от колко години говорят, че е болен, че има високо кръвно, и всички го чакат да умре…
— Млъкни, Бибервелт — прошепна изплашено трубадурът, озъртайки се. — Някой ще чуе. Вижте как ни зяпат всички. Хайде, да се махаме оттук. И ви съветвам да се отнесем по-сериозно към думите на Шапел за метаморфа. Аз, например, през живота си не съм виждал никакъв метаморф и ако трябва, ще се закълна в това пред Вечния огън.
— Вижте — обади се изведнъж полуръстът, — някой там бърза към нас.
— Да бягаме! — призова Лютичето.
— Спокойно, спокойно — усмихна се широко Даинти и се почеса по гъстата коса. — Познавам го. Това е Ондатрата5, местен търговец, ковчежник на гилдията. Търгували сме заедно. Вижте каква му е физиономията! Сякаш се е изпуснал в гащите. Ей, Ондатра, мен ли търсиш?
— Кълна се във Вечния огън — каза задъхано Ондатрата, като килна шапката от лисича кожа на тила си и изтри чело с ръкав. — Бях сигурен, че ще те затворят в кулата. Изумително…
— Много мило от твоя страна, че се чудиш — прекъсна го ехидно полуръстът. — Зарадвай ни още малко — кажи защо.
— Не се прави на глупак, Бибервелт — намръщи се Ондатрата. — Целият град знае каква печалба си направил от кошинилата6. Всички само за това говорят, даже е стигнало до йерарха и до Шапел колко си умел и колко хитро си се възползвал от станалото в Повие.
— За какво говориш, Ондатра?
— О, Богове, престани да се правиш на ударен, Бибервелт. Купи ли кошинила? Купи. Възползва се от слабото й търсене, взе стоката срещу полица, без да платиш нито грош в брой. И какво? За един ден разпродаде всичко на четворна цена, и то за пари в брой. Да не вземеш да твърдиш, че ти е провървяло случайно? Че когато си купувал кошинилата, не си знаел нищо за преврата в Повие?
— За какво говориш?
— В Повие са направили преврат! — изрева Ондатрата. — Такова, как му викат там… Леворуция! Свалили са крал Рхид и сега управлява кланът на Тисенидите! Дворяните и войската на Рхид се обличаха в синьо и всички там купуваха само индиго. А цветът на Тисенидите е яркочервен. Цената на индигото веднага падна, а кошинилата поскъпна и стана ясно, че именно ти, Бибервелт, си изкупил единствения достъпен запас. Ха!
Даинти мълчеше замислен.
— Хитро, Бибервелт, не може да се отрече — продължи Ондатрата. — И никому нито дума, дори на приятелите ти. Ако ми беше казал, всички щяхме да спечелим, можехме да си направим съвместна фактория. Но ти предпочете да действаш сам, тихомълком. Твоя воля, но сега не разчитай на мен. О, Вечен огън, оказа се вярно, че всеки полуръст е егоистичен боклук и кучешко лайно. На мен, например, Виме Вивалди никога не ми издава полици, а на теб — моментално. Защото с него сте от една банда, нехора, смотани полуръстове и джуджета. Чумата да ви тръшне дано!
Ондатрата се изплю, обърна се и си тръгна. Даинти се беше замислил дълбоко и така се чешеше по главата, че гъстата му коса хрущеше.
— Нещо ми просветна, момчета — каза той най-накрая. — Знам какво трябва да направим. Да отидем в банката. Ако някой може да хвърли светлина по въпроса, това е само моят познат, банкерът Виме Вивалди.
III
— Представях си банките другояче — прошепна Лютичето, оглеждайки помещението. — Къде държат парите тук, Гералт?
— Дявол знае — отговори тихо вещерът, като се опитваше да прикрие скъсаното място на кафтана си. — Може би в мазето?
— Нищо подобно. Погледнах — няма мазе.
— Значи на тавана.
— Заповядайте в кабинета ми, господа — покани ги Виме Вивалди.
6
Насекомо, от което се добива дъбилно вещество, използвано за получаване на червено багрило. — Б.р.