— Няма да ѝ помогна с лавандула и жасмин — въздъхна Ериата. — Бебето е накриво в утробата ѝ. Не може да излезе.
— Какво да направим?
— Аз не мога да го извадя. Чувала съм за вещици, които разрязват корема и спасяват бебето, но майките почти винаги умират.
— Все нещо можем да измислим — настоя Мерия.
Ериата завъртя глава.
— Нуждаем се от вещица, друид или стара жена, опитна в бабуването. И пак не се знае…
Мерия стана и отиде при прозореца, загледа се в осветените от луната земи наоколо.
— Брат Слънцеднев беше тук само преди три дни, но не знам накъде тръгна. Толкова е несправедливо. Първо срещна любовта и я загуби съвсем скоро. А сега детето на Бануин я погубва.
Ворна изохка, после извика от болка. Мерия стисна ръката ѝ, докато Ериата бършеше челото ѝ с влажна кърпа.
— Детето… лежи странично — изпъшка Ворна и вдиша рязко. — Срежете ми корема. Спасете го!
Пак извика, гърбът ѝ се изви и тя се отпусна безчувствена.
— Умира — прошепна Ериата.
Някой потропа силно на входната врата и Мерия изтича да отвори. Отвън стоеше старица, която виждаше за пръв път. Носеше избледняла дълга сива рокля, рехав черен шал покриваше раменете ѝ.
— Какво искаш? — попита Мерия.
— Чух, че тук има родилка, която е зле.
— Веща ли си в бабуването?
— И в това, и в други неща — отвърна старицата, подмина я и влезе в къщата.
Мерия долови горски дъх по роклята ѝ, гниещи листа и мокра дървесна кора. Потръпна и отиде след нея в спалнята.
— И двете ще излезете веднага — заповяда старицата. — Чакайте при огнището. Ще ви повикам, ако имам нужда от вас.
— Детето е накриво в утробата — каза ѝ Ериата.
— Благодаря ти — заядливо отвърна старицата. — По-късно може би ще ме научиш и как се ядат сурови яйца.
Огромен гарван кацна на прозореца, разпери криле и изграчи гръмко. Мерия и Ериата отскочиха стреснати, но старицата изобщо не погледна гарвана, а седна до изнемощялата Ворна.
— Я да се пръждосвате! — сопна им се и размаха тънката си ръка към тях.
Подчиниха се с нежелание. Мерия затвори вратата и седна до Ериата при огнището. Огънят щеше да угасне скоро и тя добави няколко цепеници.
— Познаваш ли я? — обърна се към Земната жена.
— Не.
— Може би не трябваше да я оставяме насаме с Ворна.
— Може би, но колкото и да ме е срам, си признавам, че предпочитам тя да е там, а не аз.
Мерия кимна безмълвно. И на нея ѝ олекна. Раменете ѝ се превиха от умора.
— Благодаря ти, че дойде.
— Поне да имаше някаква полза от мен… — промърмори Ериата и се облегна на другия стол.
Мерия се загледа в нея. Земната жена беше ниска и стройна, изглеждаше много по-млада от годините си. Лицето ѝ си оставаше хубаво, кожата — гладка.
— Красива си — промълви Мерия. — А щастлива ли си?
— Защо пък да не съм щастлива? — отвърна Ериата, сякаш се оправдаваше. — Изхранвам се, имам дом. Или смяташ, че една Земна жена не заслужава радост?
— Дори не ми е хрумвало — увери я Мерия. — Питах се имаш ли приятели, или си самотна. Това е.
Ериата се успокои и дори се усмихна стеснително.
— Да, самотна съм. И нямам приятели. Нали това казват за Земните жени: „Сто любовника и нито един приятел.“
Мерия се приведе напред и протегна ръка.
— Смятай ме за своя приятелка.
По-младата жена стисна леко пръстите ѝ.
— Благодаря ти, но не се нуждая от съжаление. Аз съм млада, жива и здрава. Радвам се, че Руатан оздравя толкова бързо от раните си.
— Добре ли познаваш съпруга ми? — не се сдържа Мерия.
Ериата се засмя.
— Сега знаеш защо Земните жени нямат приятелки.
Мерия се изчерви, но след миг също се усмихна.
— Да, знам. Е, ще ми кажеш ли дали Руатан идваше при тебе, докато с него бяхме разделени?
Ериата помълча, вперила изпитателен поглед в Мерия. Накрая сви рамене.
— Да, идваше.
— А след като се любехте хъркаше ли като бик?
Изненадана от думите ѝ, Ериата прихна.
— Дори стените се тресяха.
— Ето, значи можем да бъдем приятелки — неочаквано каза Мерия.
— Да, можем. Ти си необикновена жена. Руатан е голям късметлия.
Преди Мерия да отговори, чуха пискливия плач на новородено. Втурнаха се към спалнята и Мерия бутна вратата. Ворна спеше, обгърнала с едната си ръка бебето, увито в мек червен плат.