Тя си знаеше, че и Конавар бе поглеждал към нея, но дори когато беше наблизо, не пожела да каже нищо. Погледите им се срещнаха веднъж и той не се усмихна. И Конавар ли се боеше от Фялок?
Неизменното присъствие на навъсения боец ставаше досадно. Всички май очакваха, че те ще се оженят през пролетта. Дори майка ѝ. Фялок вече си позволяваше да подхваща разговори с думите „Когато се оженим…“.
Не можеше да твърди, че ѝ е неприятен. Откакто се помнеше, Фялок беше част от нейния живот. В детството си го боготвореше. Той изглеждаше толкова силен, толкова непоклатим. Но щом помислеше за сватба, за първа нощ с мъж, изобщо не можеше да го види до себе си. Да лежи гола до него… Настръхна от уплаха.
„Когато се оженим…“
Още по-вбесяваща беше самонадеяността му — той дори не я бе попитал, уверен в покорното ѝ съгласие. Тей се загледа в онези, които прескачаха огъня. Поредният се засили по дъската, прелетя над пламъците, стъпи ловко от другата страна и се обърна към стоящите наоколо жени. Тей разпозна в русия жилав младеж победителя от дългото надбягване. Не помнеше името му, но вече знаеше, че е брат на Конавар. Спогледаха се и тя се усмихна. Той се поклони и застана пред нея.
— Младата дама желае ли да танцува?
— Не желае — изръмжа Фялок зад нея.
— Желая, и още как — възрази Тей и се изправи на мига.
Младежът като че ли се обърка и все пак ѝ протегна ръка. Фялок пристъпи между тях и бутна ръката му настрана. Тея се вторачи ядосано в него. Лицето му беше зачервено, погледът — свиреп.
Братът на Конавар не помръдваше и Тей долови страха му. Фялок го блъсна в гърдите с такава злоба, че го просна по гръб до огъня, и Тей за миг се уплаши, че може да се търкулне в трапа с жаравата. Фялок тръгна към него.
Музиката секна, танцуващите се отдръпваха.
— Престани веднага! — кресна Тей.
Младежът се изправи пъргаво, но Фялок вече бе надвиснал над него, вдигнал юмрук.
— Ако го удариш, ще те убия — чу се глас.
Думите не бяха изречени с гняв и тъкмо заради това смразяваха. Братът на Конавар побърза да се отдалечи от Фялок. Великанът бавно се обърна и Конавар спря пред него. Макар че и неговият ръст беше над шест стъпки, изглеждаше някак дребен до Фялок, който изръмжа:
— Осмеляваш се да ме заплашваш?
— С какво моят брат е заслужил побой от тебе? — отвърна с въпрос Конавар все така сдържано, едва ли не сговорчиво.
Не се държеше наежено и това озадачи по-високия мъж. Преди да отговори, другият младеж извика:
— Кон, аз само поканих младата дама да танцуваме. Това беше. И той ме блъсна.
Друидът излезе от струпалата се тълпа.
— Каква е тази неразбория?
— Нищо сериозно — увери го Конавар с добродушна усмивка. — Малко недоразумение. — Обърна се към Тей с поклон. — Ще танцуваме ли?
— С удоволствие — отговори тя.
Той я поведе към кръга и подвикна на гайдарите. Те засвириха незабавно. И други дойдоха да танцуват. Тей все поглеждаше към стоящия от другата страна на огъня Фялок, който ги наблюдаваше навъсено. Конавар се оказа добър танцьор и поне за малко тя успя да се отърве от всякакви мисли за Фялок. И когато музиката спря, хвана Конавар под ръка.
— Той няма да забрави.
— За кого говориш?
— За Фялок. Той е злопаметен и отмъстителен.
— Виж ти… Не се тревожи за това. Чух, че живееш на брега.
Стана ѝ приятно, че е разпитвал за нея.
— Да. Там е много красиво. Ти харесваш ли морето?
— Предпочитам да го гледам, вместо да пътувам по него.
Отидоха при сергиите и Конавар ѝ взе чаша ябълков сок. Седнаха встрани от тълпата.
— Наистина ли не се безпокоиш заради Фялок? — попита Тей.
Той сви рамене.
— Или ще търси разправия с мен, или няма. Каквото и да направя, той сам ще си реши. Защо да ме е грижа? Какво ще се промени?
— Наумил си е да се ожени за мен — сподели тя. — И това ме безпокои, ако ще нищо да не се промени от страховете ми.
— А какво ще е твоето решение?
— Не знам. Веднъж карах колесницата на баща ми, конете пощуряха и препуснаха. Просто ги оставих да се уморят, за да спрат.
Конавар се усмихна.
— Да не очакваш, че Фялок ще се откаже?
— Кой знае? Наистина ли искаше да танцуваш с мен, или го направи, за да ядосаш Фялок?
— По малко и от двете — призна си Конавар.
— Щеше ли да ме поканиш, ако той не беше блъснал брат ти?
— Не.
Тей се разсърди.
— Е, постигна целта си. Значи мога да ти пожелая лека нощ.
— Чакай! — Конавар също стана. — Завърнах се току-що от война… гнусна и грозна война. — Взря се в очите ѝ. — Нямам време за свои радости. Някой ден тази война ще ни застигне през морето. Трябва да се подготвя.