— Дай му задача и виж как ще се справи — предложи друидът.
— Задача ли? — Дългия леърд го изгледа с недоумение. — Каква задача да му измисля?
— Изпрати го на брега при Лизона.
— И какво ще прави там?
— Нали се питаш дали Морските вълци ще нападнат? Ако ударят нас, ще навлязат от устието към Седемте върби. Затова изпращаш воин да подготви отбраната и да бъде съветник на Лизона. Нека проверим как Конавар умее да се разбира с хората.
— Фялок е при нея. Той е неотстъпчив и горд. Няма да слуша съветите на момче.
— Конавар вече не е момче, приятелю. Ти си бил само с няколко месеца по-възрастен от него, когато баща ти е починал. А и в това се състои отчасти целта, скрита в тази задача. Ако Конавар не е способен да се… наложи, не е подходящ за леърд.
— Ти откога си започнал да измъдряш тези замисли?
— От известно време — призна брат Слънцеднев с многозначителна усмивка.
— Откакто е танцувал с моята дъщеря в Нощта на огньовете, нали? Може да съм стар, но още не съм оглушал. Макус ми разказа как Конавар принудил Фялок да отстъпи. Пред многолюдна тълпа. На тези двамата няма да им е лесно да се разберат за нищо.
— Струва ми се, че Тей се увлече по момъка — подхвърли друидът.
Дългия леърд се подхилваше и клатеше глава.
— Вече си и сватовник, както виждам. — Лицето му стана сериозно. — А не се ли сещаш, че Фялок може да го предизвика и да го убие?
— Знам. Може да го премаже отсечено дърво, може да го хвърли подплашен кон, може да се разболее. Ти търсиш наследник. Аз се надявам, че Конавар е подходящ. И ако съм познал, той ще докаже правотата ми в Седемте върби.
Дългия леърд се подсмихна кисело.
— Ще ми повярваш ли, че Лизона си избра Седемте върби само заради Морските вълци? Знаеше, че ще се притеснявам за нея и дъщеря ни. Сигурно е било много досадно за нея през годините, откакто разбойниците спряха да нападат земите ни. Дали не е защото са научили, че и тя е там? Кълна се в Таранис, лично аз предпочитам да се изправя срещу вражеска войска, отколкото да ме гълчи с този неин остър език.
— Какво ще решиш за Конавар?
— Ще го попитам иска ли да се заеме с тази задача. Може би ще откаже.
— Залагам бъчонка пиво срещу чаша вино, че ще се съгласи още преди ти да си довършил въпроса.
— Добре, приемам облога.
Младежите от Три потока търсеха приятелството на Конавар, защото виждаха в него само високия силен герой. Майчините очи на Мерия проникваха през маската и долавяха страшния смут в душата му. И тя също като Руатан се опита първо да говори с Паракс. Със същия резултат — той отклони любезно въпросите ѝ.
Знаеше, че е безполезно да подпитва самия Конавар. Ако искаше да сподели какво го измъчва, щеше вече да го е направил. Тревогата за него не ѝ даваше мира. Конавар не бе престанал да се усмихва, само че това изражение изчезваше твърде бързо от лицето му. Тя забеляза и как се променя настроението му, когато е с единайсетгодишния Бендегит Бран. Омекваше и братски прегръщаше момчето, но мракът скоро го обгръщаше и той млъкваше. А после често тръгваше нанякъде сам, връщаше се в предишната къща на Руатан или яхваше кон и обикаляше из горите. Тези постъпки съвсем объркваха майка му.
Още по-стъписващо стана, когато Бран се поряза при игра със стар нож. Раната не беше дълбока, стигнаха два шева, но лицето на Конавар направо посивя, ръцете му затрепериха.
Мерия се луташе в догадки.
Реши да отиде при Ериата. Бездруго се виждаха и бъбреха всяка седмица в малкия дом на Земната жена в самия край на Три потока. Ериата я изслуша внимателно.
— Странно е, че не иска да сподели грижите си — каза тя накрая. — Ако съдя по своя опит, мъжете с голямо удоволствие говорят за себе си. Ти попита ли какво го мъчи?
— Не — призна Мерия. — Руатан го е питал. Открай време знае по-добре от мен как да подхване разговор с него. Нещо се е случило отвъд морето. Не е заради някоя битка. Нещо друго. Не може да се отърве от мислите за това. Не е предишният Конавар.
— Такава война би променила всекиго. Толкова кръв и смърт…
Мерия завъртя глава уверено.
— Преди две седмици Руатан бе ранен в рамото. Един от биковете го закачил с рог. Кон му зашил раната още там. Не му мигнало окото. Но когато Бран се поряза, се уплаших, че Кон ще припадне. — Мерия въздъхна. — Сън не ме лови вече. По-скъп ми е от моя живот, а съм безсилна да му помогна.
— Ще отида при него — предложи Ериата. — Може би ще поиска да говори с мен.