— Няма да търпя обиди от… — наежи се изуменият Фарар.
Кон го награби за туниката.
— Искам да ти втълпя нещо, кучешко лайно такова. Нямаш нито ума, нито силата, нито властта да ме засегнеш. Но ако желаеш да ме предизвикаш, направи го. Няма да се радвам на смъртта ти, но принудиш ли ме, ще те убия.
Пусна уплашения мъж, избута го от къщата и каза ядосано на Паракс:
— Ще спим на открито.
— Бива си ги твоите обноски, момко — засмя се ловецът. — Не съм срещал досега друг, който да се сприятелява толкова лесно с хората. Трябва да вземам уроци от тебе. — Кон също се усмихна и Паракс продължи: — Все пак можем да направим това място поносимо.
По одеялата имаше въшки и Кон не ги пипна. Тръгнаха из селището, Кон купи нови одеяла, метла, няколко дървени паници, меден тиган, бекон, торба овес и малко сол. Върнаха се в къщата, издърпаха изгнилите нарове навън и хвърлиха мръсните одеяла върху тях. Паракс измете вмирисаната слама от пода и напали огън.
Кон излезе и застана до купчината боклуци. Видя Тей да идва откъм Големия дом. Тя погледна отвратителните вехтории и каза:
— Съжалявам, това е гадно. Но майка ми се разгневи, че баща ми е пратил човек да ни натрапва волята си, а Фялок не е забравил как го посрами.
— Дано не си навлечеш неприятности, като говориш с нас — сдържано отвърна Кон.
— Все ми е едно. Искаш ли утре да ти покажа земите наоколо?
— Това ще ме зарадва много.
Тей му се усмихна.
— Ще ми е приятно да чуя, че си приел задачата, за да ме видиш отново.
— Мога да ти го кажа, защото е самата истина. Винаги си в мислите ми след Нощта на огньовете.
— И аз мисля за тебе — отвърна момичето, врътна се и изтича към Големия дом.
Паракс излезе от къщата.
— Прелестна е. Фялок ще си има чудесна съпруга.
Кон настръхна, но забеляза навреме, че Паракс се е ухилил до ушите.
— Всичко виждаш ти…
— Не само аз. — Ловецът кимна към входа на Големия дом, където стоеше Фялок, вторачен в тях двамата. — Дръж го под око този, момко. Той е убиец.
Привечер Кон и Паракс седяха в къщата до огън в кръг от наредени камъни. Това беше и единственият източник на светлина, защото нямаха фенери или лампи.
— Защо се държат толкова враждебно? — недоумяваше ловецът. — От едно племе сте в края на краищата.
— Изправени сме пред двойно затруднение — обясни Кон. — Първото е раздорът между господарката Лизона и Дългия леърд. Говори се, че той ѝ изневерявал, а тя решила да се премести в Седемте върби. Можела да сложи край на брака им, но така би загубила всякаква власт, а и почти всичките си доходи. Затова е готова да проваля всички замисли на владетеля. Второто препятствие е Фялок. Този мъж е жесток грубиян. Гледах го в юмручни двубои. Стремеше се да измъчва противника. А аз съм му омразен. Оказва се, че той е старши сред съветниците на Лизона, значи не можем да очакваме помощ от никого.
— И защо да си губим времето?
— Приятелю, аз съм свикнал да си довършвам работата — подсмихна се Кон.
— Има и друга причина.
— Не крия, че има. Значи смяташ, че тя е красива?
— За мен всички жени са хубавици… особено дебелите. Но не чак тлъсти, да не ме разбереш криво. Само да са пухкави. О, да — също така да имат тъмни очи и сочни устни. И да са приветливо настроени. Непременно. В Алин се ожених за една дебеланка. Тя беше радост за душата и тялото ми. — Паракс въздъхна. — Някаква болест плъзна из града и я отнесе в гроба две години по-късно. Не намерих друга по сърце.
— Отказа ли се да търсиш?
— Никога не се отказвам, момко! — отвърна старият ловец. — Но не ми се вярва младичките дори да ме погледнат. Освен ако не забогатея, разбира се. За някои жени богаташите не могат да са прекалено стари. Но и това едва ли ще се случи.
Добави дърва в огъня и се загледа в спиралата пушек, която се виеше към тесния отвор в покрива. Бълха го ухапа по ръката, той я стисна ловко с палец и показалец и я хвърли в пламъците. После каза:
— Трябва да си намерим по-уютен подслон утре.
— Ще го направя. Моят покоен приятел Бануин ми споменаваше за свой отдавнашен познайник тук. Фейтън. Търговец. Ще го потърся утре.
Кон легна до огъня и се зави с одеялото. Все му се привиждаше лицето на Тей и спа неспокойно.
Паракс го събуди малко след зазоряване. Беше угрижен.
— Какво има? — попита Кон.
— Откраднали са ни конете.
Кон седна и изръмжа:
— Тези дивотии ще приключат още днес.
— Да не се връщаме в Трите потока?