— Друго съм намислил.
Кон запаса колана с меча и кинжала и излезе от схлупената къщурка. През нощта бе валяло малко, колкото да освежи въздуха и да лъснат постройките наоколо. Паракс излезе след него.
— Къде са?
— Тръгнах по следите. Сега са на една ливада на половин миля оттук. С трима мъже. Въоръжени.
— Заведи ме.
Тъкмо тръгнаха и срещнаха Тей на кон, облечена в тъмнокафяви кожени туника, панталон и ботуши.
— Къде са конете ви? — попита тя невинно.
— Отиваме да ги приберем — осведоми я Конавар и се усмихна насила. — Ще се видим тук след час.
Тей отведе припряно коня си в ограждението и се върна тичешком при тях.
— Това явно е някаква глупава шега. Съжалявам.
— Ти не си виновна — отвърна Конавар. — Все пак е по-добре да не си наблизо, когато срещнем онези, които са ни взели конете.
— Кажете ми къде са ги отвели и аз ще отида и ще ги върна тук — предложи тя. — И всичко ще мине без разправии.
— Твърде късно е да стане така — отказа той. Забави крачка, спря и се обърна към нея. — Сгодена ли си за Фялок?
— Не.
— Добре. Това ме радва. А сега ни остави да си вземем конете, моля те.
— Няма да убиеш никого, нали?
— За такъв дивак ли ме смяташ?
— Конавар, у тебе има и нещо диво.
— Не отричам. Но иначе съм благ човек. Надявам се да те убедя в това.
Стигнаха до ливадата. Конете бяха вързани за забит в земята стълб, а трима мъже, сред тях и Фарар, седяха на одеяло и играеха със зарове от кост.
Станаха, когато Кон и Паракс ги доближиха, и Фарар тръгна към Кон.
— Вашите коне май…
Кон заби в лицето му прав удар с лявата ръка, смаза устните му и го опръска с кръв. Тежък замах отстрани с дясната ръка просна наглеца в тревата. Друг от мъжете извади нож, но Кон блъсна ръката му встрани и го халоса с такава сила отдолу по брадичката, че го вдигна във въздуха. Третият заотстъпва.
— Ей сега дойдох тук. Не знам защо си освирепял така, но аз не съм замесен в нищо.
— Тогава да те няма! — изръмжа Конавар.
Мъжът се обърна послушно и избяга.
Наблизо имаше плевня и Кон влезе в нея и се върна с две въжета. Обърна по корем повалените в несвяст мъже и върза ръцете им зад гърба.
— И сега какво? — попита Паракс.
— Сега ще се повеселим. — Фарар изохка и Кон го вдигна от земята. — Събуди другия.
Ловецът приклекна до втория и го побутна няколко пъти.
— Този май ще спи цяла седмица. И като гледам, си му счупил челюстта.
— Зад плевнята има кладенец. Извади вода и го полей.
— Фялок ще те убие за това — изфъфли Фарар с подутите си устни.
Кон чакаше мълчаливо. Когато ловецът изля цяла кофа вода върху безчувствения мъж, той най-после се размърда. Паракс му помогна да стане. Мъжът се олюляваше като пиян, но се задържа на крака.
— А сега да отидем в Големия дом — каза Конавар и яхна коня си.
Движеха се бавно, защото двамата вързани мъже се мъкнеха замаяно след конете. Зад тях се събираше тълпа, някой бе изтичал да съобщи на Лизона и Фялок, които чакаха на площада.
— Какво означава това? — попита господарката ледено.
Конавар слезе от коня и се поклони ниско.
— Съжалявам, че идвам с такава лоша вест при вас. Тези мъже откраднаха нашите коне и аз ги залових. Както ви е известно, наказанието за такова престъпление е смърт чрез обесване. Но като свободен мъж от племето риганте имам право да поискам двубой до смърт с тях. Ще ги убия и ще сложа край на тази неприятна история!
— Никого няма да убиеш, копеленце! — извика разяреният Фялок.
— О, ще ги убия — невъзмутимо настоя Конавар, — защото такъв е законът на народа келтой. И никой, дори ти, нагло прасе, нито твоята господарка, не може да го престъпи.
— Кълна се в Таранис, аз пък ще убия тебе! — разбесня се великанът.
— Приемам предизвикателството — даде воля на гнева си и Конавар. — Щом убия тях, ще изляза срещу тебе. Дано си по-сръчен с меча, отколкото с юмруците, защото видях, че си стар и муден. Ще те накълцам на мръвки!
Яростта му блъсна като ураганен вятър всички наоколо и настана тишина. Кон свали наметалото си, сгъна го и го подхвърли на Паракс. Извади меча, подарен му от сидите, дръпна се назад и го размаха със свистене в объркващи очите дъги и осморки, за да загрее мускулите на раменете и ръцете си. Бързината му беше смайваща и нямаше мъж в тълпата, който да не проумее колко опасен противник е този младеж. Паракс изви очи към Фялок и забеляза мярналата се в очите му неувереност. Този великан беше изкусен в юмручния бой, но при такова тежко туловище нямаше как да е много пъргав с меч в ръката.