— Разбирам, че за нечии очи постъпката ми може да изглежда и така — призна Кон.
— За очите на жена ли?
— За всеки човек с добра и състрадателна душа. Още съм млад и тепърва ще се уча на много неща. Ако бях по-мъдър, може би щях да преодолея тази неразбория без заплахи. Все пак никой не умря, а аз мога да изпълня задачата си. Не съм зъл, Тей. Не би ме зарадвала смъртта на мои братя от риганте.
Тя като че ли си отдъхна.
— Хайде да не говорим само за война — помоли Тей. — Да се порадваме на красивото небе, на бушуващото море, на великолепния изгрев. Да си говорим като хора, които са доволни, че са излезли заедно. Конавар, ти ми обеща да видя в тебе и благост. Кога ли ще се случи…
— Тей, ласкателства ли очакваш от мен?
— Всяка жена се радва да ги чуе. Стига да са искрени.
Той помълча, погледът му още се плъзгаше по околните хълмове.
— Пак мислиш за война — меко го укори тя.
— О, не. Мислех си за тебе. Истината е, че почти не мога да мисля за друго, откакто се срещнахме. Когато затворя очи нощем, си представям лицето ти. Щом се събудя, веднага се сещам за тебе. Това ме… разсейва.
Обърна се към нея и я доближи. Тей не се отдръпна, а вдигна глава, като че очакваше целувка. Тогава чуха, че някой ги доближава на кон. Конавар тръгна натам и след няколко крачки видя Паракс, който изкачваше хълма. Щом го видя, ловецът размаха ръка и смуши коня си да побърза.
— Трябва да поговорим — каза Паракс.
— Не може ли по-късно?
Възрастният мъж погледна стоящата до дърветата Тей и слезе от седлото.
— Може. И все пак чуй с какви вести дойдох. Нали е всеизвестно, че селището не е нападано от десет години?
— Да.
— А защо намирам следи от разбойнически кораб, който е спирал на този бряг преди не повече от два дена?
— Сигурен ли си, че не са били рибари?
— Ти ще сбъркаш ли миши барабонки с конски фъшкии? — наежи се ловецът.
— Днес си много докачлив, старче.
— Ами да, днес не съм се разхождал сред природата с млада красавица. Изслушай ме, не съм свършил. От кораба са слизали мъже. Не по-малко от двайсетина. Следите са замазани, трудно е да ги преброя. Срещнали са се с човек от Седемте върби, който е отишъл там на кон. От едната подкова на коня е отчупено парченце. А след това са отплавали.
— Покажи ми мястото.
След няколко минути тримата яздеха покрай водата. Кон видя дълбоката канавка, прорязана в брега от острия кил на разбойническия кораб, и калта, изровена от краката на много мъже, които бяха издърпали кораба по-навътре на сушата. Малко по-далеч от водата видяха и пепелта на угаснал огън.
— Какво означава това? — попита Тей.
Конавар сви рамене.
— Дълъг кораб е спирал тук преди две-три нощи. Само това знаем. Може да са били съгледвачи. Трудно е да се прецени.
Не бяха настроени разговорливо, докато се връщаха към укрепеното селище. Кон попита Тей как да стигне до къщата на Фейтън.
Търговецът си беше вкъщи. Оказа се висок мъж на средна възраст с посивяваща светла коса и сърдечна усмивка.
— Бануин ми е говорил неведнъж за тебе — каза той на Конавар. — Приятно ми е, че най-после се срещаме. Влезте. Ще помоля готвачката да приготви нещо. Трябва да внимавам как ѝ говоря, защото е със суров характер и управлява домакинството ми с твърда ръка.
— Не ти ли е съпруга? — попита Паракс.
— Не. Наех я преди пет години. Готви чудесно, разтребва и подрежда къщата. Но сега ми е ядосана, защото продавам всичко. Ще се преселя на юг.
Влязоха в къщата, която отвън не изпъкваше с нищо сред постройките наоколо. Но вътре дървените стени бяха измазани с глина и белосани, подът — украсен с мозайки от зелени и черни плочки. Личеше, че докараната от други земи покъщнина е скъпа, особено покритите с кожи дивани вместо столове, както и килимите с изящни шарки на цветя и виещи се златни дракони. Едра жена към края на четвъртото си десетилетие излезе от кухнята и се вторачи в тях.
— Не ми каза, че ще има още хора.
— Мила моя Дара, нямах представа, че ще ме навестят гости. Този е Конавар, а другият — Паракс. Те са приятели на мой приятел.
— И сигурно ще искат храна?
— Ще е много любезно, ако ги нагостиш.
Дара вирна брадичка и се върна в кухнята. На Фейтън като че ли му олекна.
— По-добре се събуйте. Ще ни сгълчи, ако види и бучица кал на пода.
Дара ги нагости щедро с пържени яйца и шунка и вкусен пай със сладки ябълки. После загърна раменете си с връхната си дреха и им пожела лека нощ.
Фейтън си отдъхна.
— Нали ви казах, че готви добре?
— Внушителна жена… — промълви Паракс замечтано. — Омъжена ли е?