Шард бе запомнил добре скицата, нарисувана с въглен, която му бе дал търговецът Фейтън. Изпрати трийсет мъже да убиват, да палят и да всяват ужас, другите двайсет поведе право към Големия дом. И там неуспехът изскочи като цирей на иначе здраво тяло. Тъпакът Кидрик се опита да сграбчи по-възрастната жена, но тя измъкна кинжал и го намушка. От болка и бяс Кидрик замахна с меча и ѝ разсече гърлото. Е, той нямаше да получи от този набег дори пукнат петак. Що за празноглавец! А по-младата побягна, но налетя в ръцете на Джарик, брата на Шард. Той я повали в несвяст с един удар и я метна на рамо.
Така загубиха половината печалба, на която се надяваха. Шард се дразнеше, че пак може да не му стигнат парите, за да купи втори кораб. Само с един, който побираше не повече от петдесет воини, не можеше да напада по-многолюдни селища, където имаше повече плячка. С втори кораб би могъл и да пренася повече припаси, та хората му да проникват по-навътре в земите на келтоите.
Пламъците бумтяха високо над дървените постройки. Наблизо се срутиха овъглените останки от къща. Шард се наслади на гледката и тръгна към портата. Млад местен боец се втурна към него с копие. Шард отби небрежно мушкането и със светкавичен обратен удар на дългия си меч преряза ключицата и заби острието дълбоко в гръдния кош. Врагът изкрещя и падна. Шард опря ботуш в тялото и издърпа меча. После изтича през портата. Въпреки огромния си ръст бягаше добре, макар че не беше бърз.
Някакво движение вдясно привлече погледа му — един ездач доближаваше укреплението, друг бе тръгнал на юг. Не беше важно и той забрави за тях и продължи да тича с равномерни крачки през високата трева.
Не за пръв път си каза, че тук земята е добра. Земя, в която посевите раждат изобилна реколта. А не като бедната камениста почва в неговата родина при фиордите, където и добитъкът оставаше кльощав заради оскъдната трева. През последната година се бе опитал на два пъти да убеди баща си — краля на техния народ, — че трябва да се подготвят за продължителна война и да завладеят тези земи. Аралд обаче не се вслуша в доводите му.
— От набези печелим добре — каза му. — Участвах в последното голямо нашествие, предвождано от дядо ти преди осемнайсет години. Келтоите не само бяха повече от нас на бойното поле, но и се сражаваха като лъвове. Три хиляди от нашите сънародници загинаха тогава, трупът на дядо ти също остана там. Малцина бяхме онези, които си пробихме с бой път до брега. Не ни стигаха хора и се наложи да подпалим двайсет и седем кораба, за да не ги оставим на враговете. Изгорихме ги! Шард, можеш ли да си представиш как понесохме това? Ти си мечтаеш за втори кораб от цели три години. А ние изгорихме двайсет и седем…
— Татко, времената са други. Ако стъпим там с десет хиляди воини, можем да завоюваме обширни земи и да ги задържим. След това ще докараме още припаси и войски, ще използваме стопанствата и работилниците на келтоите. Ще вдигнем голямо укрепление и ще можем да разширим земите си… както правят хората от Каменград на юг.
Аралд се усмихна.
— Синко, смелите мечти радват душата.
И не пожела да слуша повече. Може би нямаше да упорства така, ако Джарик, любимият му син, бе подкрепил брат си. Но и той като баща им не искаше да е завоевател. Ламтеше само за лесна плячка.
Шард тичаше и си мислеше, че въпреки досадния провал със смъртта на Лизона можеше да смята този набег за успешен. Никой от неговите воини не бе загинал, въпреки че някои бяха ранени. Старшият боец на селището Фялок бе тръгнал с трийсет мъже на северозапад да търси огромния планински лъв, за който го бе излъгал Фейтън. Фялок обичаше лова и не бе могъл да устои на такова изкушение.
Стигна до гората. Търговецът го беше уверил, че Дългия леърд ще плати поне шестстотин жълтици за свободата на съпругата си и дъщеря си. Сто жълтици трябваше да пратят тайно на Фейтън за помощта му. Но сега търговецът щеше да получи петдесет по-малко. Половината от остатъка трябваше да се разпредели между воините. Оставаха сто двайсет и пет, но пък половината от тях бяха обещани на Джарик. Както и да пресмяташе Шард, все още не му стигаха петдесет жълтици за втория кораб. Хрумна му да забави отплатата за търговеца, но се отказа веднага. Фейтън им беше много полезен, може би със следващите сведения от него щяха да наваксат загубеното днес. Ако убедеше Джарик да се откаже от своя дял…
Не. Тогава брат му щеше да поиска да стане съсобственик на кораба. Шард не би се примирил с това.
Обърна се назад. Пожарите се разгаряха, с вятъра пламъците обхващаха и северната част на селището.