Бореше се с желанието си да скочи и да побегне. Конавар пак зашепна:
— Те очакват да бягаме, затова гледат нависоко, не към земята. Не мърдай. Щом се струпат облаци, ще рискуваме. Отпусни се, събери сили.
Да се отпусне? Докато ги търсят убийци? Не каза нищо. Вятърът стана по-рязък и тя се разтрепери. Не знаеше дали е от студ, или от страшния ден. Конавар се премести съвсем близо до нея, за да я топли, загърна я с наметалото си. Тей затвори очи и пак видя безмилостния удар, който бе отнел живота на майка ѝ. Не си позволи да пролива сълзи. Още не биваше да скърби.
Шумът от кръстосващите из гората разбойници стихваше. Конавар се надигна на колене и се огледа. После се изправи и помогна на Тей да стане.
— Трябва да тръгнем на запад. Те ще очакват да отидем на север към Седемте върби.
Тя кимна. Тръгнаха забързано, но след малко Конавар пак я дръпна зад един дъб. Извади ножа си и ѝ го подаде. Тей смаяна откри, че дръжката приляга съвършено на дланта ѝ. Но Конавар имаше много по-големи ръце от нея! Как ли боравеше с ножа, щом дръжката е толкова малка?…
Той пак започна да притичва от дърво на дърво, въртеше глава на всички страни, за да не ги изненадат.
И въпреки това двама разбойници се появиха ненадейно пред него. Те също се стъписаха, но единият кресна:
— Ето ги!
Конавар се хвърли към него и го прободе в корема. Другият замахна с бойната си брадва, но Конавар се изви встрани и го повали с прав удар на левия си юмрук. Завъртя меча си косо надолу и го довърши.
Неусетно за Тей трети разбойник се измъкна от храстите.
— Зад тебе! — извика Конавар.
Тя се извъртя и наръга мъжа, който посягаше към гърлото ѝ. Острието разсече ризницата, сякаш беше изплетена от вълна, и потъна в плътта до дръжката. Разбойникът умря още преди тялото му да се свлече.
Тей изтръгна ножа и побягна към Конавар. Навсякъде около тях се чуваше тропот и пращене на съчки.
Облаците обаче се събраха и закриха луната. Конавар я хвана за ръка и най-сетне стигнаха до гъсти трънливи храсти. Легнаха по корем и се скриха в шубраците. Сърцето на Тей биеше толкова силно, че тя се страхуваше да не чуят враговете. От небето се посипаха капки, на юг блесна мълния. След два-три мига тежка гръмотевица разтърси гората и дъждът се превърна в порой.
Стараеха се да не мърдат. Тей задряма и когато се събуди, Конавар също бе заспал до нея. Той отвори очи и се усмихна.
— Дали са се махнали? — попита тя едва чуто.
— Не ми се вярва. Но трябва вече да са премръзнали и подгизнали, а и доста разтревожени. Не говори.
След малко бурята се укроти и чуха шума на отряда, тръгнал към кораба. Някой се провикна:
— Ще науча кой си, риганте! И тогава ще дойда да си разчистя сметките с тебе. Кълна се в кръвта на Вотан, че няма да намеря покой, докато не забуча главата ти на копие пред дома на моя брат!
Конавар се ухили и Тей го попита:
— Какво смешно има?
— Мъжът трябва да се радва на свирепите врагове. Те го карат да поддържа силата си.
Останаха в храстите още час. Измъкнаха се, когато небето на изток порозовя. В гората беше тихо.
На склона ги пресрещна Фялок с петдесетина конници. И Паракс беше с тях. Фялок скочи от седлото и дотича при Тей.
— Невредима си!
— Нямаха време да ми сторят зло. Конавар дойде и уби онези, които ме бяха пленили.
— Конавар — каза великанът, — признателен съм ти, че си спасил моята бъдеща съпруга.
— Няма да бъда твоя съпруга, Фялок — меко, но непреклонно каза Тей. — Уважавам те като свой приятел и наставник. Но няма да обиколя дървото с тебе.
Фялок си облиза устните, в първия миг не намираше думи.
— Но аз те обичам… — промълви накрая.
В гласа на Тей сякаш не остана нищо от момичето, което беше до вчера. Говореше властно, но и състрадателно.
— И аз те обичам, приятелю. Ако можех да се заставя да те обикна както ти желаеш, щях да го направя. Но това е невъзможно. Сега трябва да се върнем в Седемте върби. Предстои ни тежък труд.
Един от ездачите ѝ предложи своя кон, тя се качи на седлото и пое надолу по склона.
Фялок се обърна към Конавар и въздъхна.
— Да те бяхме послушали…
— Нищо не можеше да се промени — отвърна Кон. — Кули на укрепление не се строят за един ден. Всичко това се случи заради Фейтън.
Разказа как Паракс бе открил следите от кораба и от коня с нащърбената подкова. Лицето на великана пребледня от ярост.
— Той ни излъга за лъва, за да изведа хората си далеч от Седемте върби.
— Ако имате отпочинали коне, ще го догоните — подсказа Конавар.
— Ще го спипам! — зарече се Фялок, но не тръгна веднага, а се вторачи в него. — Кажи ми, че няма нищо между тебе и Тей, и ще ти подам ръка като на приятел.