Върна се в Седемте върби, след като уби Фейтън, отиде при порутения Голям дом и в светлината на гаснещия огън зърна Тей заспала в прегръдката на Конавар. Поне беше искрен пред себе си и призна, че изглеждат родени един за друг. Почувства се съкрушен. Стоя безмълвно почти час, гледаше ги, видя как Конавар я настани нежно да спи и сложи наметалото си под главата ѝ.
Знаеше, че не може да убие Конавар. Бездруго бе загубил Тей.
Но у него бушуваше изгарящото желание да стовари юмрука си в лицето на съперника си, да го събори на земята и да застане над безчувственото тяло, да си докаже, че превъзхожда мъжа, който му бе откраднал любимата.
Ръцете му потръпваха от нуждата да удря. И чу гласа си сякаш отстрани:
— Ако не си прекалено уплашен.
Конавар се усмихна. И в следващия миг го удари с юмрук. Силата и бързината му изненадаха Фялок, но той понесе болката с лекота, пристъпи и левият му юмрук натресе като боздуган бузата на Конавар. По-дребният младок не отстъпи и боят започна.
Фялок се чудеше на мощта, скрита в тялото на противника му. Конавар беше малко по-висок от шест стъпки, тоест с половин стъпка по-нисък от него, и доста по-лек. Но юмруците му разтърсваха неочаквано и винаги с безукорна точност. Обмисляше светкавично какво прави и оставаше хладнокръвен. Не допускаше свирепостта да го направи опасно безразсъден. Фялок му се възхити.
Конавар заблъска като с чукове по корема му. Фялок го хвана за косата с лявата ръка, бутна главата му назад и го раздруса с къс прав удар на дясната. Коленете на младежа като че се подгънаха. Фялок пусна косата му и се канеше да удари по-силно с дясната ръка, но Конавар скочи напред и го халоса с чело в лицето. Главата на Фялок сякаш избухна и той се дръпна. С два безмилостни удара на лявата ръка Конавар го принуди да отстъпи още малко, но Фялок пресрещна третия с дясната си ръка, замахна в дъга с лявата и сцепи кожата на скулата му.
Двубоят се проточваше. Срещу всяко попадение в главата и тялото на противника Фялок понасяше две. Но долавяше как силата на Конавар се изцежда почти незабележимо. Знаеше, че неговите страховити удари я смачкват. По бузата на младежа пълзеше струйка кръв, едното му подуто око почти се затвори. Фялок вече дебнеше за довършващия удар, но прибърза, не се предпази и десният юмрук на Конавар му счупи носа. Кръв опръска мустаците на великана и той също започна да се поддава полека на болката.
Сега и двамата се движеха по-бавно, търсеха пролуки в защитата на противника. Кон улучи още два пъти строшения нос на Фялок, който пък упорстваше с ударите по насиненото му око. Великанът не се съмняваше как ще завърши двубоят. Умел огромен боец винаги успява да се справи с умел по-дребен боец. Никога не бе виждал да се случва обратното. Още имаше предостатъчно сила в грамадните си мускули и вече усещаше ударите на младока, сякаш го жилеха пчели, нищо повече. Фялок имаше нужда само от един по-мощен удар с дясната ръка. Конавар пак се нахвърли с мълниеносна поредица от прави удари с лявата ръка в тялото и тежък замах отстрани с дясната към главата на Фялок. Така Фялок получи шанса, който търсеше. Десният му юмрук запрати Конавар назад. Конавар се просна по гръб, скочи, олюля се и нападна отново. Фялок го пресрещна повторно с юмрук в главата. Очакваше всичко да приключи, но Конавар се насили да стане и тръгна към него, макар че се задържаше с мъка на крака.
Фялок го остави да доближи, цапардоса го с ляво кроше, с дясната ръка улучи брадичката му отдолу нагоре. Конавар пак се стовари на гръб, изсумтя, обърна се по корем, подпря се на колене, изправи се, стисна юмруци и затътри крака към Фялок.
Колкото и враждебно да беше настроен към него, великанът уважаваше смелостта. Може би в друг ден щеше да пребие наглеца, но вече бе излял яростта си в мъченията, на които бе подложил предателя Фейтън, преди да му отнеме живота. Не успяваше да събере достатъчно гняв и с изненада откри, че двубоят му омръзва. Протегна ръце, за да задържи младежа на разстояние от себе си.
— Стига ти толкова, дребосък. Край.
— Удряш силничко — изфъфли Конавар през подутите си устни. — По някое време се заблудих, че може и да победиш — добави ухилен.
Фялок се подсмихна.
— Признавам, че ти си най-добрият за нея. — Усмивката му изчезна. — Грижи се за Тей. Отнасяй се почтено с нея. Ще те държа под око. Ако ѝ измениш някога, ще те намеря където ще да си и ще те гледам как умираш бавно в страшни мъки.
— Много приятно е след бъхтенето с юмруци да чуеш такива мили думи — каза Конавар.
Отидоха при общия кладенец на Седемте върби. Фялок извади кофа студена вода и изми кръвта от носа си, а Конавар се плискаше упорито, за да охлади поне малко отоците.