Лъжлива крава! Смяташе го за страхливец. Затова бе развалила годежа.
На ливадата деца се забавляваха на въртящата се люлка. Нанкумал я бе измислил преди няколко години. Хитроумно изобретение. На върха на стълб бяха здраво закрепени въжета, шест деца можеха да се настанят в примките на въжетата, които висяха малко над земята. Нанкумал хващаше ръчките, които бе забил в стълба, и започваше да го върти. Въжетата се опъваха и се издигаха все по-високо встрани от стълба, децата пищяха от удоволствие, вкопчени с все сила във въжетата. Брефар се усмихна, спомняше си своето невинно детство, когато светът изглеждаше толкова хубав. Тогава за него баща му беше крал, а по-големият брат — принц. Обожаваше и двамата.
Осени го вдъхновението и той се почувства опиянен. Въжета… Примки… Въжета с примки в краищата от двете страни на седлото. Така ездачът ще бъде много по-устойчив. Не… Примките не са подходящи. Ще се стягат около ботушите и ще пречат при слизането от коня. Пръстен от корава кожа ще свърши работа. Почти му се замая главата от вълнение. Седна на тревата и се замисли още какво трябва да усъвършенства. Конниците са с различен ръст, значи въжетата трябва да се нагласяват според дължината на краката. По-добре да използва кожени ремъци с подвижна катарама като на колан.
Още седеше там, когато Дългия леърд потропа с чашата си по масата, за да призове към тишина. Брефар се втурна към мястото си.
— Приятели мои — разнесе се дълбокият гърлен глас на владетеля, — събрахме се тази вечер да отпразнуваме още нещо освен Самиан. Моята дъщеря Тей се омъжва за Конавар. Благославям ги. Те са прекрасни, силни и горди. Намирам само една причина за тъга — майката на Тей не доживя да се радва на щастието ѝ… — Той сведе глава и въздъхна. — Аз остарявам и умората натежава на раменете ми. — Мнозина се развикаха насърчително: „Не е вярно!“, но той вдигна ръка, за да млъкнат. — Истина е, макар да съм ви благодарен за подкрепата. След половин година ще се оттегля. Ще се върна в бащините си земи на западния бряг. Посочвам Конавар за свой наследник. Разбира се, вие също ще изразите волята си на церемонията по избора. Приемам Конавар за свой син и в него виждам надежда за бъдещото добруване на нашето племе. А сега нека приветстваме моите деца, които ще обиколят дървото.
И поведе дъщеря си към Старшето дърво. Там Конавар хвана ръката ѝ и двамата тръгнаха бавно около прастария дъб, за да изрекат обетите си. Щом завършиха кръга, Конавар прегърна Тей и я целуна под одобрителните възгласи на тълпата.
Брефар стоеше по-назад и не викаше. Кон щеше да бъде новият леърд… защото бе намушкал два пъти някакъв си мечок.
Избърса припряно сълзите на безсилна ярост, защото Кон и Тей идваха към него. Усмихна се с голямо усилие. Тей го целуна по бузата, Кон го прегърна.
— Каква чудесна нощ, Крило! — каза брат му.
— Да, чудесна е. Надявам се да сте много щастливи. Уверен съм в щастието ви.
— Ще танцуваш ли с мен, Крило? — помоли Тей.
Под звуците на музиката, които сякаш ехтяха сред звездите, Брефар танцуваше с Тей в кръг от стотици хора. Той беше добър танцьор и се зарадва на ръкопляскането накрая.
— Надявам се и за мен да бъдеш добър брат, какъвто си за Конавар — каза му Тей. — Той все говори за тебе.
Брефар целуна ръката ѝ, преди да се усети какво прави, и обеща:
— Ще бъда.
Тя отиде да танцува с Кон, десетки двойки се присъединиха към тях, а Брефар се изниза в мрака.
Празненството беше в разгара си, шумно, буйно и весело. Кон и Тей се отдалечиха незабелязано към къщата, където щяха да живеят. Поседяха пред огъня прегърнати, после тя стана и започна да съблича бялата си рокля. Движенията ѝ издаваха колко е неуверена. Кон лежеше на килима пред огнището и се наслаждаваше на красотата ѝ. Трите опала на сребърната диадема отразяваха пламъците. Тей смъкна роклята от раменете си към кръста и я изхлузи на пода. На Кон му беше трудно да вдиша. Кожата ѝ беше млечнобяла, гърдите ѝ — по-големи, отколкото изглеждаха под плата.
— Мисля, че е време и ти да махнеш тези дрехи — каза му Тей с престорена строгост.
Той я послуша и когато я прегърна отново, ръцете му трепереха. Плъзна пръсти по кожата на гърба ѝ, изумен от съвършенството на притисналото се до него тяло. Не помнеше да е преживявал такава безгранична радост.