— Имаш моята — каза Руатан.
— И моята — добави Гованан.
Фялок помълча. В друг ден може би щеше да откаже. Но днес Гуидия го бе направила щастлив мъж. И той се усмихна.
— Ще те следвам, Конавар. До смърт.
Макус беше уморен. От седмици яздеше из северните земи на риганте с Конавар, гостуваше на вождове на отделни родове, обикаляше стопанства и махали, отбиваше се в рудници за сребро и мед и в рибарски селища. Гърбът го болеше от прекараните на седлото часове всеки ден, умът му се замъгляваше от изтощението. А у Конавар преливаше неизчерпаема жизненост. Макус наближаваше края на петото десетилетие в живота си и щеше да напусне охотно поста на старши съветник, щом Конавар поеме задълженията на леърд. Не се съмняваше, че младежът ще избере друг съветник, може би баща си Руатан.
Макус бе решил да се премести в малката къща високо в планината Друаг. Беше я построил с жена си преди двайсетина години. Преживяха много щастливи дни там, но накрая Дългия леърд го повика в Старите дъбове и го помоли да стане старши съветник. Жена му Лия не хареса оживлението и шума в Старите дъбове, затова се настаниха на няколко мили от голямото селище в купеното стопанство, с което Лия се зае. С годините започнаха да се трупат добри печалби, защото Лия развъждаше свине. По високите предпланини пушената шунка беше рядко лакомство, а покойната съпруга на Макус правеше най-вкусната.
Надигна се от постелята и болката прониза възпаленото му рамо. Това легло беше твърде меко за него. Чуваше навън гласове, надушваше миризмата на пържен бекон. Конавар каза нещо и няколко жени се засмяха.
Макус отвори широко прозореца и се загледа в каменистата околност и ширналите се води на Змийското езеро. Рибарите вече бяха излезли да хвърлят мрежите, малките лодки се клатушкаха по сивите вълни. Макус потръпна — северният вятър беше студен. Бяха яздили девет часа, за да дойдат тук, а Конавар седя до късно, увлечен в разговор с местния вожд.
Макус облече туниката и панталона си, обу си ботушите и отиде в Големия дом. Двайсетина души бяха насядали на скамейките около дългата правоъгълна маса, сред тях и Конавар.
— Как спа? — попита Арна, едноокият вожд.
— Като бебе — отговори Макус и седна до него.
И Макус бе участвал в схватката преди двайсетина години, когато Арна загуби едното си око. Сражаваха се свирепо срещу голяма шайка Морски разбойници. Макус лично бе убил главатаря — великан с дълга чаталеста брадва.
— Я ми кажи — подхвана Арна добродушно, — това дете способно ли е да предвожда риганте?
Конавар се разсмя от сърце, Макус само се усмихна.
— Младо тяло с мъдра глава — каза той. — И по-добре да е той, отколкото изкуфял старец като тебе.
Арна се ухили.
— Макус, ти също не младееш. Помниш ли оня мръсник с брадвата?
— Как да не го помня.
— Е, сега можеш ли да се изправиш срещу него?
Макус се замисли за исполинската сила на главатаря и купчината мъртви бойци риганте около него.
— Не бих могъл.
Вождът като че ли посърна, но настоя:
— О, можеш. Не си стар, ако не усещаш годините.
Макус видя страха в единственото здраво око. „Старостта прави всички ни глупци.“ Усмихна се насила.
— Прав си, то се знае. Но сигурно щяхме да се бием повечко време.
Арна кимаше.
— Никога не се предавай, Макус. В това е разковничето. — Вождът помълча неловко и Макус се напрегна в очакване на неизбежното. — Много се нажалих, когато чух за смъртта на Лия. Тя беше достойна жена.