Тя си пое дъх.
— Има каквото е заслужил. Той измени на майка ми. Не виждам нито една причина да му простя.
— Тей, за прошката не е нужна причина. Само баща ти и майка ти можеха да преодолеят или да задълбочат раздора помежду си. Ти не би трябвало да се намесваш в това. Хората вършат глупости. Такива сме си. Той никога не е искал да стори зло на Лизона, камо ли пък на тебе. А Лизона остана толкова дълго в Седемте върби по свое желание, а не защото Дългия леърд я е отпратил. Не си права, ако смяташ, че нейната смърт трябва да тежи на неговата съвест.
— Той ли те изпрати да говориш с мен?
— Не. Дори ще го приеме като оскърбление, ако научи, че говоря от негово име.
— Не изпитвам към него нищо освен погнуса — отсече тя. — И това няма да се промени. — Загледа се на юг, сякаш желанието ѝ би накарало Кон да се появи по-скоро. — Той е обиколил дървото с майка ми. А после е нарушил обетите. Тя не можа да му прости. И аз не мога.
— Майка ти не прощаваше никому. И това беше недостатък.
— Ще съм ти признателна, ако не очерняш паметта на майка ми! — сопна се Тей.
Побърза да слезе от крепостната стена и тръгна вбесена към Големия дом.
15.
Страхове измъчваха Ворна. Сънищата ѝ бяха ярки и зловещи. Видя тъмнокос светлоок младеж, до когото стояха шестима мъже. Дадоха му меч и лък. От оръжията се стичаше кръв. Щом паднеше на пода, всяка капка се превръщаше в лъскава златна монета.
Със събуждането се почувства уморена и вяла. Препови Бануин и го нахрани, после го занесе при Мерия — тя се грижеше за него, докато Ворна обикаляше селото и поеше с билкови отвари болните от треска деца. Беше се вслушала в съвета на Моригу и не спомена пред никого, че отново има силите на вещица, макар че ги използваше през цялото време.
Накрая отиде в дома на старец със силни болки в корема. Откри, че той умира от рак, разпълзял се в изнуреното му тяло. Твърде късно беше да го изцели, но поне го отърва от болката. След това дръпна настрана жена му и ѝ каза, че той ще умре скоро. Старицата запази спокойствие и благодари за помощта, макар скръбта да напираше в очите ѝ.
Докато вървеше към къщата на Мерия, я осени видение. Отначало ѝ се стори, че изведнъж ослепя. Залитна под товара на непрогледния мрак. Миг по-късно в непоносимо ярка светлина видя кървящо дърво. Млад лъв с люспеста сребриста броня по гърба нападаше стар мечок. И докато се биеха, прелетя бяла гълъбица. Лъвът замахна с разперени нокти и птицата падна на земята. В шубраците наблизо дебнеха шест вълка — огромни, със светещи червени очи. И те имаха сребристи люспи по гърбовете. Кървящото дърво потъваше в земята, която започна да се издува и да се гърчи. Разцепи се, новородени телета опитваха немощно да се измъкнат от просмуканата с кръв пръст, да застанат на треперещите си крака. Ворна виждаше как вълците гледат втренчено телетата и се облизват. Всичко свърши внезапно и зрението ѝ се възстанови.
Отиде да седне под Старшето дърво, напрягаше се да разбере видението. Смразяваше я увереността, че това е пророчество и че трябва по-скоро да разгадае тайната. Мечокът беше символ, свързан с Конавар. Но не можеше да е самият той, защото Конавар не беше стар. Спомни си съня през нощта. Кръв, превърнала се в монети. Пари от кръв. Кръвнина. Отплатата, с която виновникът за нечия смърт слага край на кръвната вражда със семейството му.
Все още не проумяваше скрития смисъл. Не отиде при Мерия, а се върна в дома си и седна до огнището.
Стар мечок.
Дали беше Дългия леърд? Не ѝ се вярваше. По-вероятно беше да ѝ се яви във видение като бик, като водач на стадо. А кои бяха тези вълци с брони? Войници на Каменград? Или Морски вълци? Може би мечокът беше въплъщение на земята, която ще бъде нападната? Отхвърли и тази догадка. Имаше някаква връзка между двете видения и тя се съсредоточи върху първото — младежа с окървавения лък. Не го познаваше; лицата на шестимата по-възрастни от него мъже също бяха непознати.
Шестима мъже. Шест вълка. Знаеше, че доближава полека отговора. Не помръдваше, докато се опитваше да освободи съзнанието си. От лъка капеше кръв, която се превръщаше в кръвнина. Ворна си спомни как Руатан бе отишъл при племето панони, за да спре кръвната вражда.
Руатан. Старият мечок.
Тогава прозря, че вълците изобщо не са имали броня, а люспи като риби. Рибарите от Сияйна вода. И всичко се проясни в ума ѝ. Зимата беше много сурова в онези земи. Значи са насъскали млад воин да се бие с Руатан. Така би започнала нова кръвна вражда и те се надяваха Руатан отново да им закара добитък и коне, за да я прекрати. Това обясняваше и телетата, измъкващи се от кървавата пръст.