Предстоеше му нерадостна вечер със затворника.
Конавар излезе и отиде при високата защитна стена на селището. Дървената ограда от заострени на върха дънери опасваше твърдината върху билото и от по-голямо разстояние изглеждаше, че корона е увенчала Старите дъбове. Качи се по стъпалата на площадките зад бойниците и се загледа в селището под хълма. Стотици кръгли къщи се ширеха на повече от миля чак до реката, а по източните възвишения се виждаха и по-големи постройки. Крепостта на Дългия леърд беше внушителен градеж и през последните петдесетина години бе устояла три пъти на обсадили я Морски разбойници. Склоновете на хълма бяха стръмни и нападателите нямаше къде да се скрият от стрелите, копията и камъните, които бранителите запращаха по тях.
Конавар тръгна по площадката покрай зъберите, погледът му се зарея към далечните гори на юг. Пак мислеше за Ариан. Как бе могла да се омъжи за друг? Особено след онази нощ на страст край потока. Най-прекрасните мигове във все още малкото изживени от него години. Все му се струваше, че душите им са се слели неразделно тогава. Вярваше, че никой друг в света не е изпитал такова вълшебство и хармония. Но тя му бе изменила…
Сега на тази страст се наслаждаваше Каста. Яростта напираше, той си представи как острието на ножа разпорва корема на Каста и изтръгва душата му. Угризенията го връхлетяха мигновено. За какво му беше виновен Каста? Не я беше принудил насила да се омъжи за него, нали? Направила го беше по своя воля, докато Конавар лежеше на прага на смъртта. Толкова объркан се чувстваше. Нали беше казала, че го обича? А после се оказа, че е ужасна лъжа. Защо бе казала каза тези думи? Какво можеше да спечели от това?
Чу скърцането на стъпалата зад себе си. Брат Слънцеднев се качваше на площадката. Този мъж изглеждаше могъщ боец и Конавар си каза, че е нелепо да носи дългата до глезените бяла роба на друид. Когато брат Слънцеднев доближи, Конавар видя на лицето му белег, подобен на неговия. Личеше и под черната брада.
— Бих се в три сражения — каза друидът и докосна белега си. — Тогава още не бях намерил своето призвание.
— Проникваш в мислите на другите — промърмори Конавар и внезапно присъствието на този човек стана тягостно.
— Да, мога и това, но е нелюбезно. Просто забелязах накъде гледаш. — Друидът отиде при бойниците и се взря в земите под крепостта. — Отвисоко е много красиво, ако си над дребнавите грижи на света. Виж тези къщи. Не ти ли изглеждат мирни и спретнато подредени? Но във всеки дом бушуват любов, похот, гняв, алчност, завист и омраза. За съжаление по-рядко се срещат доброта, състрадание, всеотдайност. Гледката може да е прекрасна, но подлъгва.
— Къде е плъхът? — попита Конавар.
— Ясно, не ти е интересно да слушаш моите философски разсъждения — подсмихна се друидът малко тъжно. — А какво ти е интересно, Конавар?
Кон сви рамене. Нямаше желание да говори с човек, владеещ такава магия. И му беше безразлично какви чувства бушуват под покривите на онези къщи. Но брат Слънцеднев чакаше търпеливо отговора му.
— Интересни са ми хората от Каменната страна — призна накрая.
— Те са врагът, който ще ни нападне.
Кон се сепна от изненада.
— Видение ли си имал?
— Не ми е нужно видение за това. Когато листата окапят от клоните на дърветата, вече знам, че зимата наближава. В земите отвъд морето онези хора убиха мнозина друиди. Те са ненаситен народ и стремежите им са безгранични. Затова ли поиска разрешение да пътуваш през морето? За да опознаеш тези войнолюбци?
— Да.
— Точно какво искаш да научиш за тях?
Отговорът сякаш изскочи сам от устата на Конавар.
— Какви са армиите им, как се сражават.
— Добре е за начало. Но за да ги победиш, трябва да знаеш и защо се сражават.
Досадата на Конавар се засилваше.
— Какво значение има пък това? — отвърна той доста грубо.
Брат Слънцеднев затвори очи и за миг Кон усети хладен повей по лицето си. Умиротворение разпръсна гнева му от измяната на Ариан.
— Сега можем ли да поговорим? — попита друидът.
— Заклинание ли ми наложи?
— Не на тебе, а около тебе. Скоро ще изгуби силата си. Бих попитал какво те измъчва, но се опасявам, че така само ще те разлютя отново. Ти си силен младеж, Конавар, но трябва да посветиш на душата си същото внимание, което отделяш на тялото си. Както и да е… Нямах намерение да те поучавам. — Брат Слънцеднев се усмихна. — Любопитно ми е как си се сдобил с оръжие на сидите?