Отсреща Конавар пиеше и се смееше с приятелите си, близо до него беше и недъгавият Риамфада. Бануин виждаше добре страшните белези по тялото на Конавар и направо настръхваше от гледката. Оцеляването на момчето беше нещо повече от чудо. Вдясно Руатан говореше с вдовицата Пелейн. Нейният съпруг — дебелият пекар, бе умрял преди шест дни. Ворна бе казала, че сърцето му не издържало. Пелейн не изглеждаше сломена от скръб и за Бануин беше забавно да гледа как се мъчи да влезе под кожата на Руатан. Все плъзгаше пръсти по тъмната си коса, вперила поглед в лицето му. Бануин се озърна наляво, където Мерия си приказваше с Ворна и чернобрадия друид брат Слънцеднев. И начесто извиваше глава към Руатан, макар че лицето ѝ оставаше като маска. Бануин обаче различаваше лесно яда в очите ѝ.
Наближаваше полунощ, той посръбваше кротко от шестата чаша силно пиво и гледаше младите, които още танцуваха вихрено около огньовете. Бившата вещица Ворна седна до него. Малко се беше позакръглила през последните седмици и сякаш се бе подмладила. Бануин с изненада откри, че всъщност е привлекателна. Загледа се в пивото. „Чак толкова ли е силно?…“
— Не танцуваш, не пееш — каза Ворна. — Само седиш и гледаш.
— За мен това също е удоволствие — увери я той. — Обичам хората от риганте и обичаите им.
— И аз.
Музиката заглъхна — гайдарите също решиха да пийнат, преди да продължат.
— Ворна, забелязах, че и ти не танцуваш. И не съм те чувал да пееш.
Тя се усмихна, облегна се на огромното дърво и се загледа през клоните му към тънкия полумесец в небето.
— Танцувам и пея в душата си.
— Изглеждаш щастлива.
— Весело ми е — сподели тя. — Изпих твърде много вино. Но е вярно и че съм щастлива. Идва пролетта, моят народ преживя и тази зима.
— Има още някаква причина — подхвърли Бануин малко по-гръмко, защото музиката зазвуча отново.
Ворна се засмя.
— Да, има. За пръв път се чувствам истински жива. Леко ми е на сърцето. Има огромна мощ в магията, няма предели за онова, което бих могла да науча. Но магията ме бе отчуждила от хората. Сега се чувствам цяла. Можеш ли да ме разбереш?
— Не, но се радвам за тебе.
— Ще танцуваш ли с мен, Чужденецо?
— Да, иска ми се.
Той остави внимателно чашата, подпря се да стане и земята се поразлюля за миг под краката му. Поведе Ворна към другите танцьори под лунните лъчи.
Успокои се, че не е чак толкова пиян — движенията му бяха в пълна хармония с мелодията, въртеше се и подскачаше и проникваше още повече в сърцевината на радостта, на която се отдаваха риганте. Замайващ възторг, в който изгуби представа за времето. Накрая Ворна го хвана под ръка и го дръпна настрана.
Скоро Бануин се озова пред вратата на своя дом. Нямаше ключалка и той просто вдигна резето и бутна вратата навътре. Отдръпна се и подкани с жест Ворна да влезе. Тя се подвоуми на прага.
— Може би не трябва…
— А може би трябва — настоя Бануин с блага усмивка. — Отдавна не се е случвало жена да озари моята къща с присъствието си.
— Откакто почина съпругата ти — каза тя.
Лицето му помръкна от спомена и Ворна пристъпи към него.
— Съжалявам, Чужденецо. Когато имах силата, научавах много неща.
Той целуна ръката ѝ.
— Не съжалявай. Тя беше чудесна, прекрасна жена. Добре е по-често да мисля за нея, но боли.
Постояха смълчани в удоволствието от близостта.
— Никога не съм била с мъж — призна Ворна.
Бануин се взря в тъмните ѝ очи и видя страха и самотата.
— Просто е друг танц — каза ѝ тихо. — Ще танцуваш ли с мен, Ворна?
— Да, иска ми се.
Риамфада се поддаваше на сънливостта. Не можеше да пие вино, защото то пареше под ребрата му като малък огън, а не си позволяваше пиво от страх да не се напикае. Седеше си по време на пиршеството, гледаше как приятелите му се забавляват и им се радваше. Облегна се на дъските, които те бяха забили в земята, за да крепят гърба му, и нагласи дебелото одеяло на раменете си. Каква хубава нощ. Гованан бе танцувал с млада девойка от село трийсетина мили на юг от Трите потока. Няколко пъти щеше да си оплете краката, но момичето се преструваше, че нищо не забелязва. Конавар не поиска да танцува и Риамфада го виждаше да се зазяпва към Ариан от другата страна на големия огън. Тя пък бе танцувала с неколцина мъже, което не допадна особено на намусения и в момента Каста. Малко по-нататък вдясно седеше Брефар с леко изгорен крак. Беше се опитал да прескочи огъня като по-едрите и силни момчета. Не стигна до ръба и опря коляно в жаравата. Сега седеше до деветгодишния си брат Бендегит Бран, който спеше сгушен в старата, побеляваща по муцуната хрътка Кейвъл.