— Какво гледаш? — попита Бануин сънено.
— Едно малко чудо — отвърна Ворна и се пъхна под завивката.
Той я прегърна и тя намести главата си на рамото му.
— Дано не те мъчи съжаление — прошепна Бануин. — Защото у мен го няма.
— На колко години си, Чужденецо?
— На четирийсет и девет.
— Само съжалявам, че не го направих преди двайсет години — сподели тя и докосна прошарената му коса.
— Опасявам се, че плътската близост не винаги е толкова хубава.
— Да проверим — предложи тя и плъзна бедро по краката му.
Любиха се до зори и поспаха няколко часа. Бануин се събуди пръв, раздуха жаравата в огнището, сложи дърва и приготви закуска от гореща овесена каша с мед и отвара от бъзов цвят. Сложи чашата до Ворна и я събуди полека. После се дръпна, та тя да се облече на спокойствие.
Ворна дойде при него в голямата стая да закусят.
— Колко дълго ще си далеч оттук? — попита го по някое време.
— Четири-пет месеца. Ще ти липсвам ли?
— Да, така изглежда — не отрече тя.
— Добре — засмя се Бануин.
Тя млъкна, пиеше чая, вглъбена в себе си.
— За какво мислиш? — попита той.
Ворна го погледна.
— За тебе и за твоята геша.
Бануин прихна.
— Вие риганте сте прекрасни хора, но имате чудати обичаи. Защо всеки от вас трябва да носи такова проклятие? Струва ми се много глупаво.
— Геша не е проклятие — възрази Ворна, — а пророчество, което закриля. Вещицата на селото или някоя свята жена, или понякога друид докосва новороденото и се стреми да стигне до видение. Търси повратен миг в този бъдещ живот. Най-често геша не предсказва смърт, а посочва път към успех или щастие. Преди осемнайсет години изрекох геша за едно момиченце — ако види трикрака лисица, непременно да тръгне след нея. Миналата година тя наистина видяла лисица с три крака и се подчинила на своята геша. Така се натъкнала на младеж, седнал да си почине до ручей. Той бил от племето панони, пътувал с чичо си. Щом я зърнал, влюбил се в нея. Ожениха се на празника Самиан.
— Мила госпожо, ти си твърде млада, за да си присъствала на моето раждане — подкачи я Бануин. — Аз пък съм твърде стар, за да си пълня главата със суеверия. И все пак кажи каква е моята геша… ако я знаеш.
— Знам я, Бануин. Прозрях я още първия път, когато те видях. Не пий вино, когато видиш лъва с кървавите очи.
Той се разсмя.
— Ако ми се привиди такъв звяр, сигурно вече ще съм изпил доста вино.
— Ще разбереш, когато мигът настъпи. Бъди нащрек. Не искам да те загубя. Обещай да запомниш думите ми.
— Ще ги запомня… и няма да ме загубиш. А каква геша тегне над Конавар?
— Смъртта ще го застигне в деня, когато убие хрътката, която го е ухапала.
— Значи ще внимавам да не се навърта около кучета — обеща Бануин. — Искам обаче да изясним нещо. Ако човек не наруши своята геша, нима живее вечно? И нищо няма да ме убие, докато не видя оня лъв?
— Не — засмя се и Ворна. — Случва се, макар и рядко, човек дори да умре преждевременно. Отклонена от вятъра стрела или донесена отнякъде болест. Сигурно е само, че ако нарушиш своята геша, ще умреш същия ден.
— Тъй ли? Голяма полза имало от тези пророчества.
— По-добре е да не се присмиваш на онова, което не разбираш — упрекна го тя.
Бануин се почувства неловко.
— Съжалявам, че прозвуча като присмех. Просто ми е хубаво. Обещавам ти никога да не се отнасям с пренебрежение към обичаите на риганте. Обичам хората от вашето племе. И все пак… Веднъж си говорихме за това с Руатан и той ми каза своята геша: „Не бъди щит на краля.“ Смешно му е, защото вашето племе няма крале.
— Руатан не ми е грижа точно сега — отвърна Ворна. — А и не съм изрекла неговата геша. Обещаваш ли да помниш за лъва?
Бануин опря длан до сърцето си.
— Обещавам. — Пресегна се да хване ръката ѝ. — А ти ще останеш ли при мен, докато потегля следващата седмица?
— Хората в селото ще се разприказват.
— С тебе можем да обиколим дървото — тихо каза той, без да пуска ръката ѝ.
— Към такова обвързване не бива да се подхожда лекомислено — отвърна Ворна.
— Права си.
— Кажи ми защо да го направя — прошепна тя.
— Нужни ли са думи за това?
— За това винаги са нужни думи, Чужденецо.
Той я целуна по бузата и докосна с устни ухото ѝ.
— Обичам те.
— И аз те обичам — каза Ворна. — Ще обиколим дървото.
7.
Вятърът се засилваше, малкият кораб се клатушкаше и подскачаше по разпенените вълни. Конавар впиваше пръсти във фалшборда на носа и се озърташе с копнеж към варовиковите канари по брега. Чайки се рееха над кораба и цепеха въздуха с дрезгавите си крясъци. Кон вдигна глава и ги изгледа злобно. Техният шум само го дразнеше още повече. Палубата пропадна под краката му и той стисна фалшборда още по-силно. Подмина го ухилен моряк. На Кон му идеше да го фрасне, но не искаше да се държи само с едната ръка.