Бануин и Кон водеха конете през тези тълпи и накрая стигнаха до голям висок склад. Стар беловлас мъж само с едно ухо излезе да ги посрещне. Поговори с Бануин и вкара конете в сградата. Бануин и Кон продължиха пеша в навалицата. Кон не се чувстваше добре тук. Бе свикнал с тълпи само на празниците, когато всички са радостни и пийнали и има танци и веселба. Тук май нямаше весели хора. Всички бързаха със сериозно или начумерено изражение. Не се поздравяваха, погледите им не се срещаха.
Бануин свърна наляво по тясна улица, като внимаваше да стъпва само по дъските, сложени в калта. Кон вървеше след него. Накрая се озоваха на по-широка улица, която не изглеждаше чак толкова многолюдна.
— Не винаги е такава блъсканица — осведоми го Бануин. — Сега е началото на търговския сезон и хиляди хора от други места се струпват в Гориаса.
— Къде отиваме?
— В Дома на пътниците. Трябва да говоря с Гаршон. Той е старшият съветник в Гориаса и ще вземе… или поне се надявам да вземе две трети от стоката, която докарах. Ще продължим нататък само с шест товарни коня.
Домът на пътниците се оказа внушителна постройка, дълга поне двеста стъпки и широка шейсет, близо до северния край на Гориаса. Беше двуетажна и нямаше прозорци, затова пък имаше поне по десет врати и на двете дълги стени. Най-големият градеж, който Кон бе виждал досега. В неговите очи беше и великолепен, и отвратителен. Вътрешността беше разделена на много части. В дъното отляво имаше дълги маси и скамейки, където разни хора ядяха и пиеха. В средата имаше широк кръг, посипан с пясък, а около него — стъпаловидно наредени скамейки. По тях не се забелязваха свободни места. Кон видя, че в кръга е изведен едър жребец, един мъж го разхождаше по пясъка. Друг мъж записваше наддаването за животното. Момчето поспря да гледа. Кафявият жребец беше висок почти човешки бой в холката, пред него кончетата на риганте биха приличали на джуджета. Заслуша се в наддаването. Накрая жребецът бе продаден за сто и десет сребърника. Невероятна цена…
Бануин го тупна по ръката и Кон тръгна с него покрай кръга към друго място с маси и скамейки около подиум. И тук имаше много хора, но търговецът намери свободна маса до западната стена и седна.
— Ще хапнем тук. Храната е чудесна.
Кон не можа да види огньове, на които приготвят гозбите. Няколко жени обикаляха между масите и събираха празните съдини. Други дойдоха отнякъде с подноси, на които имаше пълни чинии с месо и зеленчуци и гледжосани кани с пиво. Бануин размаха ръка, за да привлече вниманието на едно момиче, русо и стройно. Тя спря до масата и търговецът попита какво има за ядене. Кон слушаше смълчан: печена патица, бяло месо от фазан, телешко филе, подлютено месо от лебед, студена шунка, пай с гълъбово месо, телешки език, агнешки главички… Тя май можеше да изброява цял ден. Бануин поръча и момичето се отдалечи. Погледът на Кон я последва.
— Хубавичка е — каза Бануин и Кон се изчерви.
— Видя ли жребеца? — попита веднага, за да преодолее смущението.
— Да. Тасилски жребец. Бърз и силен. Подходящ за надбягвания, негоден за война.
— Защо? — учуди момчето. — Толкова ли са буйни?
— Казах ти, че на война най-голямата грижа е храната. Помисли за конете. По време на поход се случва дори пасищата да са оскъдни. А конете носят ездачи дълги часове всеки ден, понякога седмици наред. Тасилските коне се нуждаят и от зърно, за да останат жизнени. Здравето им също не го бива много, често ги погубват болести на дробовете и червата.
— Много неща не знам — промърмори Кон. — Но ще ги науча.
Бануин се усмихна.
— Не се съмнявам. Схватлив си.
Момичето им донесе първо пивото с кафяво хлебче, наръсено с маково семе. Вкусен хляб, каза си Кон, но не като онзи, който правеше покойният пекар Борга. Месото обаче беше същинска наслада — печено агнешко в сос от джоджен и оцет. Кон го изгълта неусетно. Накрая се поглезиха със сладкиш, в който имаше някакви червени плодове. Кон се облегна доволен.
— Да, това си беше пиршество, както обеща.
— В Гориаса има какви ли не удоволствия — увери го търговецът. — Недей да съдиш за града само по външната му грозота. Сега трябва да намеря Гаршон. Ти се помотай и разгледай. Има какво да видиш. Ще се срещнем при кръга след два-три часа.
Бануин повика прислужницата, плати ѝ и стана. Момичето остана до масата и попита Кон:
— За пръв път ли си тук?
— Да. Пристигнахме днес с кораб.
Тя протегна ръка и докосна лицето му.
— От какво ти е този белег?
Той се притесни.
— От мечешки нокти.