— Младеж от племето риганте… който все още не се е научил на благоразумие.
Гаршон се вторачи във Валанус. Когато мъжът от Каменград чу думата „спасител“, изражението му се промени. Подразни ли го тази употреба на думата? Май имаше и още нещо…
— Изтръгна ли сведения от онзи със счупения крак?
— Не.
— А-а… Значи си го убил?
— Не го убих. Конавар помоли да го пощадя.
Гаршон се усмихна.
— Помолил те е? Ударът по главата сигурно те е направил милосърден. Не съм чувал да проявяваш милост към враговете си.
— Дойдох да обсъдим други неща — каза Валанус и стрелна с поглед слугинята.
— Вярно, има какво да обсъдим.
Гаршон махна с ръка и момичето се поклони и излезе. Той помълча и заговори на езика на хората от Каменград.
— Пълководецът Джасарай е много щедър. Моят човек в Ескелиум изпрати вест, че при него са оставени три хиляди жълтици.
— От които само петстотин са за тебе — напомни Валанус. — С останалите ще плащаш на нашите съюзници.
— Съюзници ли? Вие нямате съюзници. Само слуги. И какво се иска от моите… приятели в племето гат?
— Големи количества зърно, говеждо месо, резервни коне, също и помощна кавалерия с численост поне две хиляди конници. Ще платим по десет сребърника за всеки боец. Но трябва да дойдат със свои коне.
— Колко зърно искате?
— Ще ти пратя подробен списък, когато пълководецът реши къде ще мине армията.
Гаршон наля още вино.
— Какво щяхте да правите, ако не можехте да намерите предатели?
— Пак щяхме да побеждаваме. Но завоеванията ни щяха да се забавят. Освен това не смятам нашите съюзници за предатели. Те ни помагат да победим техните врагове. Не виждам нищо подло в това. — Валанус се надигна от дивана. — Май ще се чувствам по-добре в постелята. Главата ми кънти.
— Не искаш жена за тази нощ, така ли?
— Не искам.
Високият среброкос мъж излезе от стаята. Гаршон го изпроводи с поглед. Воинът от Каменград като че ли беше безстрашен. И все пак…
Тръгна по дълъг коридор и влезе в малка странична стая. Там го чакаха четирима мъже, един от тях с превързано рамо, друг с три дървени шини около счупения крак.
— Какво стана? — властно попита Гаршон.
Отговори му кльощав оплешивяващ мъж със сипаничаво лице.
— Щяхме да му видим сметката, но дотича оня младок. Строши крака на Варик и намушка Джайн. Гаршон, момчето беше като светкавица. И не знаехме дали няма други с него. Затова избягахме.
Гаршон мълчеше. Видели бяха, че няма други с младежа, но той ги бе уплашил. Погледна Варик.
— Как е кракът ти?
— Костта не е раздробена. Добре е, че не ми счупи коляното. Но ще минат няколко седмици, докато мога да ходя.
— Защо Валанус те остави жив?
— Момчето му каза да не ме убива. Гаршон, да знаеш, за малко да ми спре сърцето…
— Момчето го помоли, така ли?
— Не го помоли. Просто каза: „Не го убивай.“ В първия миг не знаех дали ще го послуша, но той отстъпи, слава на Таранис.
— Според тебе какво щеше да направи момчето, ако Валанус те беше намушкал?
Варик сви рамене.
— Де да знам.
— Момчето имаше ли оръжие?
— Имаше нож, чието острие сияеше.
— Опиши ми съвсем точно какво се случи.
Гаршон слушаше напрегнато, караше го да повтори една или друга подробност, накрая се обърна към вратата. Преди да излезе, сипаничавият подхвърли:
— Защо просто не уредиш да заколят оня мръсник както спи?
— Защо ли не уредя да заколят вас? — озъби му се Гаршон. — Да не си въобразяваш, че искам да стана враг на Джасарай? Немислимо е да се разправя с Валанус в собствения си дом. Очаквах обаче, че вие четиримата сте достатъчни, за да свършите работата. Какъв наивник съм бил. Оказахте сте безпомощни пред някакво момче…
Продължи по коридора и излезе в огромното общо помещение. На подиума танцуваха жени. Огледа зяпачите около тях и откри Бануин и младежа. Гледа дълго едрото момче, после повика една прислужница и заръча да изпрати Бануин и спътника му при него. Върна се в покоите си и сложи на масата още две чаши и кана вино.
Скоро влезе Бануин, последва го младежът от племето риганте. Момчето имаше много точни движения и съвършено чувство за равновесие. Личеше, че е боец. Гаршон покани гостите да седнат и наля вино.
— Бануин, твоят млад приятел ми е направил голяма услуга. — Търговецът погледна изненадано спътника си. — Спасил е мой гост от грабители. Длъжник съм му — добави усмихнато.
— Нищо особено. — Младежът вдигна рамене.