— Май вече знаеш от опит и какво е да се сражаваш…
— Влязох в спор с един мечок — усмихна се Кон. — Не можахме да се спогодим.
— Щом си жив, това стига — подсмихна се и стражът. Обърна се и посочи главната улица, започваща от портата. — Върви към ковачницата на Мерин. Няма да я пропуснеш, окачил е волски череп над вратата. Завий наляво и щом стигнеш до складове в редица, продължи надясно. Ще видиш малка ябълкова градина и дълга къща с долепен до нея склад. На склада е нарисуван знакът на Дятка — златен кръг около дъбово листо.
— Благодаря ти. — Кон понечи да мине през портата, но стражът продължи: — Може да се забавиш малко по улиците, тълпата се разотива след екзекуцията.
Стомахът на Кон се сви на топка.
— Кого са екзекутирали?
— Шпионин на Каменград, доколкото разбрах. Друго не знам, на пост съм от зори.
Кон поведе конете по главната улица, но не зави наляво при ковачницата, а продължи към площада, където по-рано се бяха струпали хората. Напредваше срещу човешкия поток, без да поглежда никого, и накрая се добра до дървения ешафод, издигнат насред площада.
Трупът на Бануин висеше на бронзова кука, забита между раменете му. Лицето беше обезобразено от побой, едното око — извадено. Дрехите на търговеца бяха подгизнали от кръв. Кон незнайно защо се вторачи в единия крак, на който ботушът липсваше. Наблизо профуча камък и улучи главата на мъртвеца. Кон се огледа — няколко малки момчета се заливаха от смях.
Овладя се, каквото и да му струваше това, обърна гръб на трупа, върна се по главната улица, свърна покрай ковачницата и тръгна да търси дома на Дятка. Още не знаеше как ще постъпи.
Гледаше хората, които подминаваше. Повечето бяха високи, светлокоси и с приятни лица. Някои мъже носеха сини наметала с присъщата на племето пердии червена ивица по средата.
Жена пресече улицата тичешком пред коня му. Беше стройна, макар и с прошарена коса. Подсети го за Ворна. Кон въздъхна — как да се върне в Трите потока и да ѝ разкаже за смъртта на нейния съпруг, с когото тя се бе събрала толкова наскоро?
Ворна бе дошла при Кон вечерта преди той да потегли на път с Бануин. Потропа на вратата и го помоли да поговорят на поляната до къщата.
— Вече нямам силата си, но помня как още първия път, когато зърнах Чужденеца, прозрях неговата геша. Конавар, внимавай за лъв с кървави очи. Може да е герб, може да е изваяние. Може дори да е истински звяр.
— Ще бдя над живота на Бануин — зарече се Конавар.
Не бе спазил дадената дума и нямаше никакво значение, че Бануин бе настоял той да не влезе в града заедно с него. Чувството за вина беше като потоп, погълнал душата му.
Стигна до ябълковата градина, видя знака със златен кръг около дъбово листо и скочи от седлото. Имаше коневръз наблизо и той остави конете там. Потропа на вратата. Отвори му мъж на средна възраст, леко прегърбен и вече плешив. Носеше дълга синя роба.
— Какво искаш? — попита, примижал късогледо към лицето на Конавар.
— Ти ли си търговецът Дятка?
— Да, аз съм — отговори нетърпеливо мъжът. — Кажи какво искаш.
— Заръчано ми е да ти докарам стока за продан.
— Кой те праща? — попита Дятка доста по-приветливо.
— Гаршон от Гориаса — отвърна Кон, без да се замисли.
Дятка излезе на слънце да погледне товарните коне.
— Какво си докарал?
— Кожи от черно-белите говеда на племето риганте, накити от младия майстор Риамфада и двайсет стомни уисге.
Дятка се замисли, после се усмихна и го покани да влезе. Хубави килими покриваха подовете, голямата стая беше запълнена с големи и по-малки сандъци, наредени един върху друг. Дятка се провря между тях до малкото свободно пространство пред огнището, където имаше масичка и два стола. Предложи на Кон да се настани на единия и каза:
— Сам виждаш, че не мога да се отърва от стока. Скоро ще започне война и повечето пътища на изток са затворени за мен. Складът ми е претъпкан. Съжалявам, но няма как да ти бъда полезен. Нека поне те почерпя чаша вино.
Пак мина между сандъците и се забави няколко минути. Кон разглеждаше стаята. По стените имаше украшения, рисувани орнаменти, килимчета, оръжия. Погледът му се прикова в кръгъл бронзов щит с изобразена лъвска глава в средата. Търговецът се върна с два сребърни бокала и подаде единия на Кон, другия сложи на масата пред себе си. Седна и се облегна.
— Как е Гаршон?
Кон също остави чашата си на масата.
— Всичко беше наред с него последния път, когато се видяхме.
Младежът сам се учуди колко кротко и дружелюбно звучи гласът му.