— Твърде млад си, та Гаршон да разчита на тебе.
— Направих му голяма услуга, затова ми се довери. — Кон се вторачи в стената зад Дятка. — Тук имаш много необичайни вещи. Откъде е това? — Посочи бронзовия щит и Дятка се изви на стола да погледне назад.
— За лъва ли питаш? Хубав щит. Намерили са го в погребална могила на изток от нашите земи. Мислех си да го продам в Каменград. Очите му са направени от рубини. Само те струват много пари. — Пак се обърна към госта. — Не пиеш. Не ти ли харесва виното?
— Научен съм да чакам, докато по-възрастните от мен отпият първата глътка.
— О, добре са те възпитали. Напоследък малцина са толкова любезни.
Дятка вдигна чашата си и отпи голяма глътка. Кон направи същото. Червеното вино имаше приятен и плътен вкус, съчетан с богат аромат.
— Чудесно е — призна той. — Не помня да съм опитвал по-добро.
— Докараха ми го от юг — каза търговецът. — Е, младежо, сега ще ми кажеш ли какво целиш с твоите лъжи?
— Лъжи ли?
— Само Бануин продава кожите от земите на риганте, същото важи и за накитите, направени от Риамфада. Не те е изпратил Гаршон.
— Така е — нехайно призна Кон. — Пътувах дотук с моя приятел, който дойде при тебе снощи. А сега той е мъртъв. Как се случи? Защо го хванаха и убиха толкова бързо?
— Сложих упойваща билка във виното му. И докато спеше, изпратих един слуга при Карак. Натъжих се, че трябваше да постъпя така с горкия Бануин, но както ти обясних, търговията изобщо не върви и похарчих почти всички оставени ми от него пари, за да не се разоря. Казано по-накратко — не можех да му върна парите.
— Убил си го за пари… — проточи Кон. — Що за човек си ти?
— Аз съм търговец. От това преживявам. Сключих сделка с Карак. Всичко е за предпочитане пред бедността, младежо.
— Но аз ще отмъстя за Бануин — увери го Кон. — Ще те убия много бавно и много мъчително. И докато страдаш, може би мисълта за тези пари ще ти носи утеха.
Дятка се подхилваше.
— Няма да го бъде, хлапе. Какво ли не ми е минало през главата… Затова веднага познах, че си опасен. Сипах от упойващата билка и в твоето вино. Опитай да размърдаш краката си. Първо там удря. Няма да можеш. После ще ти изтръпнат ръцете. Накрая ще паднеш в несвяст. Но за разлика от Бануин, няма да се събудиш, защото за тебе приготвих голяма доза. Няма да умреш в мъки.
Кон си пое дъх и стана. Дятка се облещи и също опита да се изправи. Ръцете му стискаха страничните облегалки, но беше безсилен.
— Размених чашите — обясни Кон, — когато ти се обърна към щита. Лъв с кървави очи. Знаеш ли, че една вещица предупреди Бануин да не пие вино, ако види такъв звяр?
— Не, не, не… — размрънка се Дятка. — Аз не мога да умра!
Кон отиде при близката лавица и взе дълъг ленен шал. Върна се при търговеца, перна го през слабеещите ръце, за да не му пречи, натъпка в устата му парче от шала, а остатъка омота около долната половина на лицето му.
Взе изправения до огнището ръжен и пъхна края му в жаравата.
— Ще умреш, и още как! — обеща с леден глас. — Видях приятеля си окачен на кука. Извадили са му едното око. Изглеждаше изгорено с нажежено желязо. Скоро ще научиш какво е усетил.
Навън се смееха деца, боси крака изтупкаха покрай къщата. Кон завъртя ръжена в жаравата.
— Чуваш ли тези звуци, търговецо? Уверявам те, времето на веселие свърши за племето пердии. Ще направя всичко по силите си, за да ви изтрия от лицето на земята. Ще гоня хората от твоето племе и ще ги изтребвам като гнусни плъхове. Искам да знаеш и това, докато умираш!
Извади ръжена със светещия в червено край и пристъпи към вцепенения мъж.
На Руатан не му оставаха много часове живот, ако не го бяха намерили Арбон и други двама пастири. Седеше в несвяст, опрял гръб на едно дърво до гората при Високите пасища. Още стискаше дръжката на окървавен нож. Около него бяха проснати труповете на четирима бойци от племето панони. Арбон се втурна към господаря си и коленичи до него. Зелената туника беше цялата в кръв. Арбон побърза да разкъса плата и видя рани — две на лявото рамо, третата под дясната ключица, четвъртата на левия хълбок. Клепачите на Руатан трепнаха. Лицето му сивееше от слабост, очите му блестяха трескаво.
— Дойдоха да ми източат кръвта… — прошепна той.
— Не говори — заръча му Арбон.
Кръвта вече засъхваше по горните рани, но още се стичаше от хълбока. Арбон се вгледа напрегнато и му олекна — струята беше равномерна, а не пулсираща като от срязана артерия. Въпреки това животът на Руатан беше в опасност. До Три потока имаше цели пет мили и той знаеше, че дори ако Руатан има сили да язди, ще умре на път към селото. Изви глава към другите конници и заповяда на единия да препусне натам, за да доведе Ворна. Свали наметалото си и отряза дълга ивица. Сложи Руатан да легне на гръб, сгъна ивицата и покри раната. Опря дланите си една върху друга на превръзката и натисна. Руатан пак беше в безсъзнание, дишаше съвсем плитко.