Арбон остана няколко минути така, не смееше да вдигне плата, за да види още ли тече кръв. Прокле се, че не носи игла и конец. Когато конят на Руатан дотича в селото, Арбон разбра, че господарят му е в беда, но от бързане забрави торбата си с лековете. Синът му Каста приклекна от другата страна на ранения.
— Татко, с какво мога да помогна?
— Сгъни наметалото си като възглавница и го сложи под главата му. Напипай пулса му. Брой на глас.
Каста докосна леко шията на Руатан.
— Едно… две… три-четири-пет… шест… седем… Татко, сърцето му бие неравно.
— Добре, че още бие — промърмори Арбон. — Богове, наистина съм си изгубил ума. Нося торбата с лековете от двайсет и шест години. И когато ми е най-нужна, тя е на пет мили от мен.
— Нямаше как да знаеш, че са го нападнали. — Каста се озърна към четирите трупа. — Всички са носили мечове. Господарят е имал само кинжал.
— Е, да, той си е корав мъж. И трябва да остане корав, за да оживее. Хайде сега ти натисни превръзката. Ръцете ми се схващат.
Арбон се изправи и се разкърши. После се взря в следите.
— Нападнали са безогледно. Пречили са си един на друг, слава на Таранис!
Огледа поред мъртъвците. Всичките бяха младежи, никой не изглеждаше на повече от двайсет.
— Защо са се опитали да го убият? — попита Каста.
— Кръвна вражда. Нали преди време Руатан съсече двама крадци на добитък от паноните? Може тези четиримата да са били техни роднини.
— Той трепери — каза Каста.
Арбон зави Руатан с наметалото си и припряно събра съчки. Огънят се бе разпалил добре, когато чуха забързан тропот на копита по склона. Арбон се обърна и видя Ворна на дребно конче. Бившата вещица се смъкна от седлото, грабна дисагите и се втурна към Руатан. Другите с нея спряха на поляната. Сред тях беше и Мерия.
Ворна вдигна превръзката. От раната още се процеждаше кръв, но вече по-слабо.
— Добре си натискал — каза Ворна на Каста, извади игла и конец и почна да зашива раните.
Руатан отвори очи. Мерия хвана ръката му и я целуна. Той се усмихна немощно и пак потъна в унес.
— Ще оцелее ли? — попита Мерия.
Ворна опипа пулса му.
— Мисля, че да. Остави ме да довърша шевовете. — Изви глава и подвикна на Арбон: — Отрежете два дълги пръта и направете носилка. Той не може да язди.
Минаха почти четири часа, докато закарат Руатан в селото. Мерия нареди да го настанят на нейното легло и отпрати мъжете. Двете с Ворна седяха мълчаливо до ранения. Десетгодишният Бендегит Бран чакаше с тях.
— Да доведа ли Крилото? — сети се изведнъж.
— Къде е той? — попита майка му.
— Отиде да плува при Ригуанския водопад с Гуидия.
— Не се тревожи, баща ти ще оздравее. Няма нужда да им досаждаш.
Тя протегна ръка да приглади кичур, смъкнал се на челото на Руатан. Щом го докосна, той отвори очи.
— Къде съм?
— У дома.
Зелените ѝ очи се наляха със сълзи.
— Стига де, жено! За какво са тези сълзи? Не се каня да умирам.
— Ама че си глупав — каза му Мерия и избърса очите си с ръка. — Не за това плача.
След кратко мълчание Руатан вдигна здравата си ръка и придърпа Мерия към себе си.
— Обичам те, хубавице.
— И аз те обичам, глупчо.
Ворна стана, хвана Бендегит Бран за ръката и го изведе от стаята. Затвори вратата.
— Баща ми ще оздравее ли наистина? — попита златокосото момче.
— О, да. И с двамата всичко ще е наред.
Когато Ворна тръгна към къщата на Бануин, слънцето вече се плъзгаше зад върховете на запад. Още не беше свикнала да я смята и за свой дом. Без неговата жизненост изглеждаше странно опустяла въпреки изобилието от покъщнина, килими и украшения.
Вдиша дълбоко и поспря, за да преодолее гаденето. От цял месец често не успяваше да задържи храна в стомаха си въпреки отварите от лайка. Облегна се на оградата до ковачницата на Нанкумал и затвори очи. Хладен ветрец разроши черната коса със сребърни нишки и ѝ помогна да се опомни поне малко.
Като вещица бе преживяла неведнъж раждане чрез Сливането, но за щастие не познаваше досега това гадене. Знаеше, че повечето бременни се мъчат така рано сутринта. Обикновено им минаваше бързо. Други, сред които и тя, както се оказа, трябваше да го понасят като проклятие. Вихреното препускане към ливадата с ранения Руатан бе раздразнило стомаха ѝ, сега имаше и болки в кръста. Тя изви гръб наляво-надясно и влезе в къщата.