Чак тогава видя особеното оръжие, подпряно на едно дърво. Кавалерийски меч с яко и леко извито острие, направено от същия сребрист метал като ножа. Погледът му се впи в дръжката от злато, сребро и абанос. Черният предпазител бе излят като дъбови листа, златният ефес бе с украса като меча глава, сребърната топка на дръжката бе с гравирано сърне в трънаци. Кон взе оръжието — беше изненадващо леко и превъзходно балансирано.
„Подарък от приятел…“
Добре е да имаш такива приятели. Сети се за горкия Риамфада. И той щеше да изкове меч за него, ако бе живял по-дълго. И сигурно неговият меч щеше да се мери по красота с този.
— Липсваш ми, рибке — призна на глас Кон.
Взе оставената до дървото ножница от здрава черна кожа. Имаше и ремък от същата кожа и той го преметна през рамо. Хвана юздата на коня и го яхна.
Излезе бавно от гората и с учудване видя, че самотният преследвач още чака с коня си на билото. Избягалите коне на мъртъвците пасяха недалеч от него. Конавар се насочи към мъжа. Той не понечи да избяга — седеше на тревата и го чакаше. Отблизо възрастта му личеше, очите на набръчканото лице бяха на опитен и преживял какво ли не човек.
Омразата кипеше в младия боец от риганте, искаше му се да убие и този преследвач. Той обаче не проявяваше намерение да се бие с него и любопитството на Конавар надделя.
— Всички ли са мъртви? — попита мъжът.
— Позна. Убиха ги сидите… вие ги наричате талис.
Мъжът въздъхна.
— Аз съм Паракс. Радвам се, че ти оцеля. Открай време се увличам по всичко, свързано с талис. И много ми се иска да науча защо са те оставили жив.
Кон сви рамене.
— Не знам. Извади меча си и да свършваме с това.
— Няма да го бъде — завъртя глава Паракс. — Никога не ме е бивало с меча. Все пак ще направя всичко по силите си да ти попреча, ако имаш намерение да ме убиеш. Надявам се обаче да размислиш.
Кон огледа местността. Не се виждаха други ездачи. Обърка се от нежеланието на врага да се бие. Седеше си преспокойно на хълма и говореше като на стар приятел. Кон не бе попадал в такова положение и въпреки омразата реши, че е грешно да съсече просто така този поне двойно по-възрастен от него мъж. Паракс се засмя.
— Аз те опознах, Конавар. Не само вървях по твоите следи, а и отгатвах какво има в главата ти. Ти си боец, а не убиец. И мисля, че те харесвам, което не бих казал за повечето хора.
— Все ми е едно дали ме харесваш — сопна се Кон. — Когато ме видя да излизам от гората, защо остана тук? Знаеше, че идвам да се бия с тебе.
— Всичко опира до гордостта, младежо. Аз съм ловец… и въпреки скромността си твърдя, че съм най-умелият ловец на хора, живял някога из тези земи. Поискаха от мен да те издиря. И аз го направих. Никой не може да каже, че Паракс се е провалил. Това е важно за мен.
— Твоите хора убиха моя приятел — натърти Кон; искаше да разпали отново гнева си.
— Знам. Гнусно дело на гнусни твари. И той не е първата жертва. Пердиите имаха свестен крал, от мен да знаеш. Под негова власт се живееше добре. Защото беше загрижен за народа си, делеше с хората и несгодите, и радостите. Убили са го по заповед на Карак — завлекли го при реката и напъхали главата му във водата. Така го възнаградиха за осемнайсет години справедливост и мъдрост на трона. Удушиха жена му, съсякоха сина му. Само за да докопа Карак короната, която Джасарай и Каменната армия ще изтръгнат от ръцете му.
— Ти каза: „Пердиите имаха свестен крал.“ Не си ли от това племе?
— Не съм. Аз съм от племето родеси. Но вече двайсет години живея сред пердиите. — Паракс стана пъргаво, отиде при коня си и бръкна в дисагите. — Гладен ли си? Имам пай с месо и лук. Вкусен е.
Кон съвсем се оплете в този разговор и сам си го признаваше. Паракс извади увития в плат пай, разчупи го и подаде половината на младия боец.
— Благодаря — каза Кон и го взе, без да се замисли.
— Няма за какво — засмя се ловецът.
Седна да изяде своето парче. Кон отхапа. Паракс не бе похвалил достатъчно този пай. Вкусен ли?… Храна, достойна за боговете! Наложи си да яде по-бавно, за да не се задави. Накрая си облиза пръстите.
— По-добро е от суровото заешко, а? — подхвърли ловецът.
— Нищо по-вкусно не съм опитвал — съгласи се Кон.