Джасарай наблюдаваше как се изгражда укреплението, погледът му не пропускаше нищо, отбелязваше правилно ли са поставени разноцветните флагчета за палатките и настаняването на животните. Зад него вървяха четирима младши офицери и шестима вестоносци с надеждата, че нищо няма да подразни генерала.
За шестте дни на похода бяха изградили шест укрепени бивака като този с дължина хиляда и двеста стъпки и ширина деветстотин. Щеше да има две порти — на източната и на западната страна, сковани от умело разцепени по дължина дънери. Конни впрягове вече влачеха отсечените дървета от горите на юг.
Армиите на Каменград отдавна се бяха убедили в ползата от укрепените биваци, но геният на Джасарай превърна създаването им в същинско изкуство.
След навлизането във вражески земи всеки ден три часа преди здрач двете предни Пантери от шест хиляди несломими ветерани се разгръщаха в отбранителен строй около мястото, което офицерите от предния отряд бяха избрали за бивака. Офицерите отбелязваха защитния периметър със зелени флагчета. След това в този огромен правоъгълник се появяваха флагчета с други цветове, показващи къде ще бъде щабната палатка на пълководеца, палатките на другите офицери и на войниците, къде ще бъдат разположени животните и каруците от обоза.
Пристигаше следващата Пантера, войниците сваляха броните си, разделяха се на работни групи, хващаха лопатите и започваха да копаят ров, а изхвърлената пръст трупаха в защитен вал. След час и половина и ровът, и валът със заострени колове в него бяха готови.
Докато ги догони обозът, укреплението беше почти завършено и всеки знаеше къде да отиде и какво да прави. Накрая копачите си слагаха броните и влизаха в укреплението заедно с двете Пантери, които ги бяха охранявали. Последни идваха конните отряди съгледвачи, които бяха претърсвали околността за криещи се врагове.
Само за три часа на вражеска територия се появяваше огромно укрепление. До свечеряване цялата армия заедно с обоза се настаняваше в относителна безопасност.
Джасарай обикаляше, а войниците издълбаваха големия ров и трупаха вала на бивака. Другаде офицери вече очертаваха мястото на неговата щабна палатка, шестимата му лични прислужници чакаха, за да подредят мозаечния под. Погледът му се стрелна към хълмовете на север, където се събираха вражеските войски. Виждаше някои от своите конни отряди и за кой ли път съжали, че отпуснатите за армията пари го лишаваха от възможност да доведе кавалерия от Каменград. Не му допадаше да разчита на конници от народа келтой. Не се съмняваше, че Остаран от племето гат е храбър воин, но като повечето си сънародници имаше прекалено гореща кръв и нищо не разбираше от стратегия.
Тъкмо в този миг зърна боец от племената, който вървеше към укреплението. Водеше накуцващ кон. Нещо в този мъж накара пълководеца да го погледне по-втренчено. Но после видя обоза да се задава от билото на нисък хълм. Присви очи. Край обоза вървеше охраната от пешаци. Прекалено близо до каруците. При вражеска атака войниците щяха да бъдат изтикани в обоза, преди да се строят в защитно каре. Джасарай щракна с пръсти и един млад вестоносец застана до него.
Генералът посочи войниците около каруците.
— Намери офицера, който ги командва, и му предай да разшири периметъра на правилното разстояние от обоза. Предай му и да се яви при мен, щом влязат в укреплението.
Ядосаният пълководец закрачи напред-назад. Четиримата адютанти и другите петима вестоносци се бяха изопнали напрегнато. Всеки от тях проклинаше в ума си небрежния командир на охраната, защото напиращият гняв на Джасарай неминуемо щеше да намери върху кого да се излее. Генералът се извъртя към най-младия си адютант — седемнайсетгодишен момък, тръгнал на война за пръв път в живота си.
— Цитирай думите на Геций за походните биваци.
Младежът си облиза устните.
— Аз… не ги знам… точно, ваше превъзходителство. Но… основните положения на неговата теория са…