— Не те попитах за основните положения. — Джасарай впи поглед в лицето на адютанта. — Махни се от очите ми — заповяда тихо. — Утре ще ти задам друг въпрос. И ако не получа точен, изчерпателен отговор, ще те прогоня позорно от армията.
Младежът понечи да се обърне кръгом, но поне си спомни първо да отдаде чест. Джасарай го отпрати с презрителен жест и огледа останалите.
— Да се надявам ли, че някой от вас знае отговора? Например ти, Барус?
Друг от младите офицери пристъпи напред и отдаде чест безупречно.
— Цитатът е труден за съхраняване в паметта, тъй като подобно на всичко написано от Геций е многословен и с тромава граматична структура. И все пак според мен е написал по въпроса следното: „Значението на укрепените походни биваци произтича не само от опасността, на която са изложени войските, спиращи за нощувка без такива предпазни мерки, но и от твърде уязвимото положение на армията, която при сблъсък с враг не разполага със защитено място, където да се оттегли, и следователно може лесно да бъде разгромена.“
— Запомнил си го почти съвършено — кимна Джасарай. — Но точният цитат е „опасността, на която постоянно са изложени войските.“ Постоянно, Барус. Такава е войната. Сега намери онзи идиот, когото отпратих. Ще си запълниш времето през нощта с обучението му. Ако той се провали и утре, ще помисля дали да не изгоня и тебе от армията.
— Слушам, господин генерал! — Офицерът пак отдаде чест.
— Барус, отдели особено внимание в урока на изискванията към местността, където трябва да бъде разположен укрепеният бивак.
— Ще бъде изпълнено, господин генерал.
Барус се отдалечи и останалите двама младежи си отдъхнаха. Явно разчитаха, че две жертви са достатъчни Джасарай да се успокои. Той им позволи да тънат в блажена заблуда още малко, докато оглеждаше отново работата по рова и вала. Местният съгледвач, когото бе зърнал, влезе в укреплението с пострадалия си кон. Джасарай се взря в него и забеляза съвършеното му чувство за равновесие. След това видя и странните разноцветни очи — зелено и кафяво. На красивото лице имаше назъбен белег отляво.
— Говориш ли тургонски? — попита генералът.
— Не много добре — отговори съгледвачът.
— Какво се случи с коня ти?
— Стъпи в заешка дупка. Имаше късмет, че не си счупи крака.
Джасарай се обърна рязко към двамата младши офицери зад гърба му.
— Колко широк трябва да бъде ровът?
— Осем крачки — отвърнаха те в един глас.
— И дълбок три крачки — добави единият, а вторият го опари с поглед заради престараването.
Джасарай се ухили на смущението им. Връщаше си доброто настроение.
— Кой е най-скъпоценният и незаменим ресурс на пълководеца?
Те се сковаха, докато умовете им търсеха трескаво отговора. Джасарай не пропусна усмивката на съгледвача и го попита сопнато:
— Смяташ затруднението им за забавно ли?
— Не. Но на ваше място бих се разтревожил от тяхното невежество.
Младият боец дръпна поводите на коня и щеше да го отведе, но Джасарай го спря.
— Може би ти ще отговориш на въпроса вместо тях?
— Времето — натърти младежът. — Дано да ви цитирам точно, генерале: „Можете да замените хора и коне, мечове и стрели. Изгубеното време — никога.“
— Чел си моите трудове? — каза Джасарай безизразно, дори уж с досада, но погледът му не се отделяше от този племенен воин.
— Не, генерале, аз не мога да чета. Имах приятел, който ми разказваше за написаното от вас. Моля да ме извините, трябва да се погрижа за коня си.
Джасарай го остави да се отдалечи и погледна офицерите си.
— Научете кой е той и му предайте да се яви в палатката ми довечера след съвещанието с командирите.
— Господин генерал, аз мога да ви кажа кой е той — изпъчи се първият от младежите. — Името му е Конавар, а Валанус го наел на служба при нас. Не е от племената остро или гат, а от племе отвъд морето. Говори се, че е спасил живота на Валанус в Гориаса.
— И се е заклел да убие Карак — добави вторият, който не искаше да бъде засенчен. — Той е боецът, който си пробил път през земите на пердиите, след като те убили негов приятел — търговеца Бануин.
— Към кое племе принадлежи?
— Доколкото знам, е от риганте — отговори първият. — Все още ли желаете да се яви при вас, господин генерал?
— Казах ли нещо друго?
Джасарай продължи огледа на вала. Слънцето клонеше към западните хълмове, а откъм морето се трупаха буреносни облаци.