— Всички до един — заяви Кон.
— Съмнявам се.
Джасарай стана, отиде при завесите в дъното на палатката и ги дръпна. Зад тях имаше тясно легло и дървена поставка, над която беше окачена бронята на пълководеца.
— Помогни ми да си сложа бронята.
Кон взе железния нагръдник. Джасарай го придържаше до тялото си, докато Кон стягаше ремъците. Генералът добави широк кожен пояс с бронзови плочки, който му стигаше до коленете. Препаса меча на кръста си. Кон приклекна и нагласи кожените предпазници с бронзови ивици под коленете. Чудеше се защо пълководецът е решил да се приготви за бой късно вечерта, но не попита. Накрая Джасарай нагласи на главата си очукания шлем. Кон не сдържа усмивката си и пълководецът я забеляза.
— Да, не съм боец — каза, без да се разсърди. — Ясно ми е колко нелепо изглеждам в момента. Но въпреки това е необходимо.
Отиде при платнището, отмести го и заповяда нещо на единия страж. Мъжът му подаде оръжията на Кон и тръгна нанякъде под дъжда. Джасарай се върна в палатката, извади меча от ножницата и го разгледа в светлината на фенерите.
— Прекрасно оръжие. Само дръжката струва поне петстотин сребърника. Твоят пастрок трябва да е забогатял изумително от отглеждането на добитък.
— Този меч е подарък от мой приятел — каза Кон.
Пълководецът обръщаше меча на всички страни.
— Мечокът е изработен майсторски и разбирам, че е символ на важна случка в твоя живот. Но защо има и сърничка в трънаци? Виждам, че е изобразена и на брошката за наметалото ти.
— Като малък изпокъсах дрехите си, докато спасявах едно сърне. Тази история май стана любима шега за хората от моето племе.
Джасарай се взря в него.
— Безпощаден воин, който спасява сърнета? Такъв човек трябва да бъде държан под око.
Прибра меча в ножницата, подхвърли оръжията на Кон и му заповяда да се приготви за бой. Излязоха от палатката.
Бурята вече се разнасяше, но още валеше силно. Кон вървеше до генерала и виждаше, че войниците излизат от палатките си в пълно бойно снаряжение. Строиха се безмълвно и зачакаха като статуи, мокрени от дъжда.
Облаците се разкъсаха и луната освети бивака.
В този миг закънтяха пронизителни бойни викове и над защитния вал се изсипа нов дъжд, но от копия. Палатките, каруците и животните бяха разположени на достатъчно разстояние от рова и повечето копия паднаха на ивицата празна земя. Острие прониза гърба на един впрегатен кон и той зацвили диво от болка и се свлече.
— Идват! — кресна часовой от северната стена. — Хиляди са!
Копие го улучи във врата и го събори.
Офицери дотичаха при Джасарай, който чакаше хладнокръвно, с ръце зад гърба.
— Една Пантера при северната стена — заповяда той. — Две остават в резерв. Основната атака ще бъде от друга посока, може би от запад. Стрелците с лък да заемат позиции зад каруците.
Офицерите се втурнаха към войниците си. Джасарай закрачи бавно към предната редица на строя.
— Моля за извинение, че ви вдигнах от сън толкова рано — каза на войниците, които се отдръпнаха, за да мине.
Кон вървеше с него. Тази невъзмутимост вдъхваше уважение. Но как пълководецът бе предусетил нападението? Да не би да владееше магия?
От северния вал се разнасяха крясъци и писъци на умиращи и ранени, бойците на пердиите налитаха като вълни, напираха през рова и вала, сечаха и мушкаха.
— Струва ми се, че дъждът отслабва — каза Джасарай.
Раненият кон още цвилеше в предсмъртен ужас. Генералът тупна по рамото стоящия наблизо войник.
— Иди да отървеш горкото животно от мъките му. Не е лесно човек да мисли какво прави, когато го болят ушите.
— Слушам, господарю! — отвърна войникът, извади меча си и хукна към коня.
Звук на сигнална тръба проехтя от запад. Кон се обърна натам и видя двама мъже да размахват ръце.
— Ето я и основната атака — каза Джасарай.
Изпрати втората Пантера натам и три хиляди войници се прикриха зад вала. Кон видя върховете на може би стотици грубо стъкмени стълби и хвана дръжката на меча си.
— Още нямаш нужда от това — каза пълководецът. — Ще мине поне час, докато се намесим и ние. Чак когато онези разбият портата.
Кон се вгледа в портата — две широки по шест стъпки крила от окастрени дънери, сцепени на две по дължина и сковани сръчно с напречни греди. Не му се вярваше пердиите да ги разбият. „Може би ще ги подпалят…“