Стотици стрелци с кожени туники и конусовидни шлемове се подредиха пред каруците от обоза. Всеки носеше къс извит лък и голям колчан стрели с черни пера.
— Генерале, може ли да задам въпрос?
— Разбира се.
— Защо стрелците са под земния вал? Можеха да застанат на него и да убият стотици нападатели.
— Така и те щяха да се превърнат в мишени. Имам само шестстотин стрелци. Прекалено ценни са, за да прахосвам живота им. Наблюдавай ги и си извлечи поука.
Стрелците чакаха знак от Джасарай. Щом чуха заповедта, вдигнаха лъковете си и изстреляха първия залп, после втори, трети… Стрелите летяха във висока дъга и се стоварваха пагубно върху скупчените при рова племенни бойци. За Кон не беше трудно да си представи колко жертви дава врагът.
Битката на вала беше свирепа, но войниците от Каменната армия с брони, шлемове и щитове се оказаха страшно препятствие за противниците, чиито тела почти не бяха защитени. А и Кон вече знаеше от Бануин колко по-удобни и смъртоносни са в близка схватка късите мечове. Някои племенни бойци с боядисани в червено лица успяха да пробият през редиците на бранителите. Джасарай прати три отряда по шестдесет войника да ги унищожат и да подкрепят защитниците на северния вал.
Глух мощен удар проехтя откъм западната порта, която се разтресе. Кон се взираше в лицата на войниците наоколо. Чакаха напрегнато, но не личеше да са уплашени. Джасарай си оставаше спокоен. Свали шлема си и се почеса по оредяващата коса.
— Добре е, че бурята отмина. Мразя сраженията под дъжда. Е, да ги посрещнем.
Офицерите извикаха заповедите си, войниците притичаха в колони по четирима между каруците на обоза към откритата площадка при портата. Там се разгърнаха в десет дълги редици, предната със стена от щитове. Кон и Джасарай стояха зад четвъртата редица.
Блъскането продължи и един дънер се пречупи. После и втори. След две-три минути таранът с бронзова глава разби портата и стотици червенолики бойци нахълтаха с диви вопли в бивака. Зад строените войници задумка тъпан и те тръгнаха към врага с отмерени крачки. Племенните воини се хвърлиха към настъпващия плътен строй и безпощадно мушкащите мечове на първата редица. Стотици умряха и войниците от Каменград прегазиха телата им. Онези във втората и третата редица също окървавиха мечовете си, като доубиваха ранените.
На мъжете от племето пердии не им липсваше храброст и сражението продължи още час, докато бронираният боен строй ги изтласка към разбитата порта. Тогава някой наду рог и племенните бойци отстъпиха в мрака.
Работници поправиха бързо портата, а войниците пренесоха труповете на враговете извън бивака — струпваха цели хълмчета от мъртъвци. Пердиите бяха загубили над две хиляди мъже в тази битка, а в Каменната армия имаше само шейсетина убити и стотина ранени, които се нуждаеха от шевове.
Призори Кон се качи на вала и погледна трите огромни купчини трупове. През нощта войниците, на които не се бе наложило да участват в сражението, бяха изкопали дълги трапове и сега ги настлаха с клони, върху които изляха масло и катран. Хвърлиха телата в траповете и ги покриха с още клони.
Слънцето вече се издигаше, когато метнаха върху клоните факли от снопове слама, натопени в мазнина. Пламъците се разгоряха и Кон гледаше как огънят обхваща труповете. Скоро погребалните клади бумтяха, в бивака се разнесе сладникавата миризма на препечена и овъглена плът.
„Моята първа голяма битка, в която изобщо не извадих меча си от ножницата…“
Враговете не бяха успели да стигнат до четвъртата редица на бойния строй.
Валанус застана до него. На едната му буза имаше малка рана, зашита умело.
— Ти къде се дяна? — попита Валанус. — Очаквах да се бием рамо до рамо при северния вал.
— Бях с генерала. Той как позна, че ще има сражение? Да не е някакъв гадател?
— Има усет за тези неща. Но той бездруго е свикнал да вдига по тревога войниците посред нощ, за да не се отпускат. Може просто да му е провървяло. Знаеш ли какво казва? „Колкото по-усърдно се подготвям, толкова по-голям късметлия съм.“ Това му е чувството за хумор. Защо искаше да говори с тебе?
— Още не знам. Поприказвахме си за Бануин. От него чух, че Бануин някога е бил пълководец.
Валанус подсвирна.
— Онзи Бануин… Не се бях сетил, че е същият. Това е често срещано име при нас. Значи твой наставник е бил Призрака. Командвал е кавалерийски отряд и винаги връхлитал там, където враговете не го очаквали. След Първата гражданска война напуснал армията. Изненадал мнозина. Очаквали да се захване с политика.