— Благодаря, Дар — обади се Арикс.
— Че той да не те похвали бе, слабоумник! — избухна Остаран.
Спорът не успя да стигне до кавга, защото Конавар се върна.
— Вражеската армия не се вижда никъде. А отрядът с флагчетата вече идва, за да обозначи мястото за бивака.
— Значи е време да се върнем и най-после да хапнем нещо — отсъди Арикс.
Конавар спря до Остаран.
— Не ми се вярва армията на пердиите да е дошла толкова далеч на север. Върнали са се.
Вождът завъртя глава.
— Не, насочили са се към високите хълмове. Там земята е камениста, Книжника не би могъл да се крие в своето укрепление през нощта.
— Ако ти беше прав, щяхме да намерим поне някакви следи. Петдесет хиляди мъже не могат да минат незабелязано по земята. А следите бяха само от малкия отряд, с който се бихме. Искали са да ни заблудят, че армията отстъпва. Голямата им войска е поела обратно.
— И защо ще им хрумне такова нещо?
— За да ударят армията на Джасарай, докато се движи. Походната колона се е проточила на девет мили. Ако Карак ги нападне с всичките си бойци, може да ги разпилее или поне да унищожи обоза и да лиши армията от припаси.
Остаран се замисли. Като нищо можеше да е вярно…
— Ти какво предлагаш?
Бойците се бяха струпали около тях и слушаха напрегнато.
— Да съберем всички конни отряди и да потеглим на юг. Ако наистина започне битка, Джасарай ще се нуждае от нашата конница.
— Истинска битка — промълви Остаран. — Това звучи чудесно.
— Тръгнете на юг — настоя Демонския меч, — но не бързайте прекалено. Конете вече са уморени. Аз ще ви настигна.
После смуши коня си и пое на запад.
11.
На петдесет и една Апий беше най-опитният сред пълководците, подчинени на Джасарай. Въпреки твърде ограниченото си въображение имаше своите достойнства — на него можеше да се разчита в безукорното изпълнение на заповеди, без да се отклони нито веднъж от тях и без да се оплаква от трудностите. Служеше под командването на Книжника от цели деветнайсет години — пет войни срещу племена и две граждански войни. И през това време се бе връщал в Каменград точно осем пъти. Това радваше неописуемо младата Палия, за която се бе оженил преди няколко години. Тя се бе прочула с неутолимата си жажда за наслаждения. Никой не си позволяваше да говори открито за похожденията ѝ пред среброкосия Апий, но той знаеше много добре какво се случва. Затова се грижеше да я предупреждава навреме за всяко свое рядко идване в града и Палия можеше да се отърве от поредните любовници и да подреди прилично дома му, преди да се е появил на прага. Повечето офицери в неговата Пантера вярваха, че тази развратница му е напълно безразлична и че единствената цел на брака им е било укрепването на съюза между два могъщи рода. Заблуждаваха се, но Апий не споделяше с никого истината за чувствата си.
Сега беше при седемстотин и петдесетимата мъже от Трети нокът и наблюдаваше как отрядът с флагчетата бележи очертанията на бивака. Другите три Нокътя на Първа пантера бяха заели отбранителни позиции на север, на запад и на изток от това място и чакаха Втора пантера, чиято задача беше изкопаването на защитния ров около бивака. Тъмнокосият млад офицер Барус стоеше мълчаливо до него.
— Добро място си избрал — похвали го Апий. — С изобилие от трева за конете и дървета за бивака, а и наблизо има водоизточник.
— Благодаря, господин генерал.
— Доколкото знам, ще се върнеш у дома в края на този месец.
— Да. Трябва да довърша обучението си в университета.
— Ще бъдеш ли така добър да предадеш писмата, които ще ти дам?
— За мен ще е удоволствие, господин генерал.
Апий свали бронзовия си шлем и прокара пръсти по гребена от бели конски косми.
— Виждал ли си съпругата ми?
— Да, господин генерал. Миналата година по време на Игрите на равноденствието. Ако не ме подвежда паметта, един от вашите коне победи в Имперското надбягване. Сив жребец.
— Калиас. — Генералът кимна. — Изключително животно. Жребец със сърце като на лъв. От писмата, които получих наскоро, научих какви прекрасни кончета са родили заплодените от него кобили. — Усмивката му се стопи. — От тебе искам да съобщиш на Палия, че няма да се връщам в града тази година.
— Както наредите, господин генерал.
Апий вдигна глава да погледне високия младеж. Барус явно се чувстваше неловко. Апий въздъхна. И Барус знаеше какво става. Като всички останали, разбира се.
— Ще ѝ предадеш и подарък — пръстен, който поръчах за нея. Много ценно украшение.