Поне хиляда вражески конници връхлитаха към него, водени от онзи главорез в черни одежди, който се бе зарекъл да го убие. В първия миг Карак не повярва на очите си. Нали бяха подмамили конницата на гат да се отдалечи на север? Как се бяха озовали тук? Кресна заповед към предводителя на своята гвардия и той завъртя коня си и поведе бойците си срещу неочаквания противник.
Карак усети студените пръсти на страха да се впиват в сърцето му. Потта прокапа в очите му.
— Не пролях кръв… — прошепна той.
Ездачите от гат с развяващи се черни наметала не забавиха ход въпреки пресрещналата ги гвардия. Конавар се устреми към първия враг с меча на сидите в дясната си ръка и малък бронзов щит на лявата. Конникът опита да го прониже с копието си, Конавар се отклони на седлото и докато го подминаваше, замахна встрани и нагоре. Острието се вряза в гърлото на мъжа и го обезглави.
Двете конници се сблъскаха. Бойците на пердиите и гат сечаха и мушкаха, коне се изправяха на задните си крака и падаха, цвилеха от болка и ужас. Конавар се биеше като безумец, поваляше противниците един след друг, воден от неудържимото желание да стигне до колесницата на Карак. Връх на копие се заби в шията на коня му. Той скочи тутакси, хукна към един ездач от пердиите на сив кон, наръга го в корема, смъкна го от седлото, вкопчи се в гривата и яхна коня. Конят нямаше седло, а само покривало от кожата на планински лъв. Конавар сграбчи юздите и завъртя животното. Хвърлено копие профуча край главата му и Конавар уби тутакси онзи, който го бе метнал.
Друг го блъсна с коня си и замахна с меча си. Конавар пое удара с щита и изби оръжието от ръката му. Мъжът посегна трескаво към кинжала на колана си. Мечът на Конавар разсече гърлото му и го запрати на земята. А следващият конник на пердиите вече нападаше. Конавар се опита да го прободе и не улучи. Врагът скочи от седлото към него и го събори. Конавар успя да се надигне пръв, ритна го в главата, докопа падналия си меч и заби върха в сърцето му. Предните копита на кон го блъснаха в рамото и Конавар се стовари по лице. Конят го прескочи. Конавар се изправи мигновено. Успя да яхне коня си преди да налетят още двама пердии. Той пресрещна първия, мечовете им се сблъскаха с трясък. Връх на копие се отклони от щита на Конавар и одра рамото му. Остаран се провря до него и съсече копиеносеца. Конавар се наведе под свирепия удар на втория ездач и срита с пети сивия кон към пролука между враговете. Препречиха му пътя, но той уби първия, свърна наляво и препусна по празната ивица на склона.
Сякаш летеше към колесницата. Чуваше тропота на още копита зад себе си. Рискува да се озърне — враг с копие в ръка го настигаше с могъщия си кафяв жребец. Гонеше го и още един с меч. Конавар хвана оръжието си с лявата ръка, дръпна брошката и разкопча наметалото. Изпъна дясната си ръка встрани и пусна дрехата, после накара коня да завие рязко надясно. Голямото черно парче плат полетя към муцуната на кафявия жребец и го стресна. Кон се завъртя и нападна мъжа с копието, който се оказа опитен ездач — вдигна коня си на задни крака точно навреме, за да изрита сивия, който се стовари на хълбок. Конавар падна тежко и изтърва меча на сидите. Извади ножа си и го метна. Острието потъна в гърлото на врага преди да е вдигнал копието си за смъртоносен удар. Но и вторият конник връхлиташе. Конавар хукна към меча и противникът му препречи пътя с коня си. Конавар изрева и размаха ръце към главата на животното, което отскочи диво, а той се търкулна по земята и хвана дръжката на меча. Едва успя да се изправи, за да пресрещне в последния миг мощния съсичащ удар на врага. Мечовете им се сблъскаха три пъти, но на четвъртия сътвореното от сидите оръжие разпори бедрото на конника и той изкрещя и неволно завъртя коня. Конавар скочи към него и мечът проникна дълбоко в ребрата на врага. Умиращият се килна върху шията на коня и тупна на земята. Конавар се огледа. Още ездачи от гвардията на Карак препускаха към него.
Той яхна коня на убития и го смуши да побърза. Доближаваше колесницата и видя как момчето тръсна юздите и подкара двата коня в галоп. Кралят на пердиите стоеше до него. Имаше три копия. Извади първото от калъфа и вдигна ръка. Конавар настигаше колесницата. Първото копие прелетя на една педя от него, второто също го подмина. Третото литна право към него. Той го отби нагоре с меча, лявата му ръка се стрелна и хвана дръжката. Конят под него се задъхваше, но доближи колесницата толкова, че да различава добре лицето на Карак. Омразата се разгоря и сякаш цялото му тяло пламна. Той запрати копието с лявата ръка, не прониза краля, но върхът потъна в гърба на момчето и то се свлече и изтърва юздите. Двата коня кривнаха, колесницата се наклони на едно колело, след миг се катурна и кралят се просна на земята.