— Навън става поледица — каза тя, обръщайки се. — Ама че си чевръста. Да не би да не си наливала сода?
С двете пълни чаши в ръце Елоиз се спря, изпъна като пищови двата си показалеца и каза:
— Никой да не мърда! Цялата къща е обградена.
Мери Джейн се засмя и прибра огледалцето.
Елоиз пристъпи напред с чашите, сложи непохватно тази на Мери върху подложката, но своята задържа в ръка. После се изтегна отново на дивана.
— Какво, мислиш, прави оная там? — каза тя. — Пльоснала се на дебелия си черен задник и чете „Как да се обличаме“. Като изваждах съда с леда, изпуснах го, а тя така ме изгледа, сякаш й преча.
— Това е последно. Ни капка повече! — каза Мери Джейн и взе чашата си. — Чувай, знаеш ли кого видях миналата седмица? На етажа на „Лорд и Тейлър“1.
— Хм-м-м — зачуди се Елоиз и намести една възглавница под главата си. — Аким Тамиров.
— Кой? — ахна Мери Джейн. — Кой е тоя.
— Аким Тамиров. Един киноартист. Като каже: „Го-о-лям си шегобиец, ей.“ Чуден е… Човек не може да намери една свястна възглавница в тая проклета къща. Та кого си видяла?
— Джаксън. Дето беше…
— Коя от двете.
— Не знам. Тая, дето беше в нашия семинар по психология.
— Те и двете бяха в семинара.
— Добре де. Оная със страхотните…
— А-а, Марша Луиз. И аз я срещнах веднъж. Може да ти надуе главата.
— И още как. Но знаеш ли какво ми каза тя? Че доктор Уайтинг заболяла от рак миналото лято и умряла — и толкоз. Била станала на вейка, преди да умре. Не е ли ужасно, кажи?
— Много важно.
— Не ставай зла, Елоиз.
— М-м-м. И какво друго ти каза?
— Ами току-що се била върнала от Европа. Мъжът й служел в Германия ли, къде ли, и тя била при него. Живеели само с още едно семейство, казва, в къща с четиридесет и седем стаи и десетина прислужници. Имала собствен кон, а конярът им бил бивш началник на личната конюшня на Хитлер или нещо такова. Пък като взе да ми разправя как щял да я изнасили един негър войник. Насред магазина, моля ти се, ми разправя тая история — нали си я знаеш каква е. Въпросният войник бил шофьор на мъжа й и една сутрин трябвало да я откара до пазара май… Тя толкова се била уплашила, че дори не…
— Чакай за секунда. — Елоиз надигна глава и извика: — Ти ли си, Рамона?
— Да — отвърна детско гласче.
— Затваряй, моля ти се, външната врата.
— Рамона ли е? Умирам да я видя. Знаеш ли, че не съм я виждала, откакто…
— Рамона — извика зажумяла Елоиз, — влизай в кухнята и нека Грейс ти събуе шушонките.
— Добре — отвърна Рамона. — Хайде, Джими.
— Умирам да я видя — повтори Мери Джейн. — Божке! Гледай какво направих. Много извинявай, Ел.
— Остави! Остави де! — сгълча я Елоиз. — Този противен килим и без това не мога да го гледам. Чакай, ще ти налея нова.
— Не, не. Виж, имам още, не съм изпила и наполовина. — И Мери Джейн вдигна чашата.
— Не искаш, значи. Дай тогава една цигара.
Мери Джейн й подаде своя пакет и потрети:
— Умирам да я видя. На кого прилича?
Елоиз драсна клечка кибрит.
— На Аким Тамиров.
— Питам те сериозно.
— На Лю. Същински Лю. А когато и майка му се нареди до тях, тримата са като близнаци. — Без да става, Елоиз се пресегна към пепелниците, натрупани един връз друг на другия край на масичката. Тя успя да вземе най-горния и го сложи на корема си. Трябва да си отгледам куче — спанел или нещо подобно — каза тя. — Нека някой да прилича и на мене.
— Как е с очите сега? — попита Мери Джейн. — Искам да кажа, по-зле ли е или не?
— Боже мой, знам ли!
— Но може ли да вижда без очила? Например нощем, ако се наложи да стане, за да отиде в клозета.
— Че казва ли някому нещо! Такъв един потаен дявол е.
Мери Джейн се обърна.
— Здравей, Рамона! — каза тя. — Ах, каква чудна рокличка! — Тя остави чашата си. — На бас, че не ме помниш, Рамона.
— Как да не те помни? Коя е тази леличка, Рамона?
— Мери Джейн — отвърна Рамона и се почеса.
— Браво! — възхити се Мери Джейн. — Ще ми дадеш ли една целувчица, Рамона?
— Престани! — скара се Елоиз на Рамона.
Рамона престана да се чеше.
— Ще ми дадеш ли една целувчица, а? — попита отново Мери Джейн.
— Не обичам да се целувам.
Елоиз изсумтя и попита:
— Къде е Джими?
— Тука.
— Кой е тоя Джими — обърна се Мери Джейн към Елоиз.
— Боже мой! Ами че нейният кавалер. Където ходи тя — и той. Каквото прави тя — и той. Въобще голяма история.
— Така ли? — възкликна възторжено Мери Джейн. Тя се наведе напред. — Рамона, я ми кажи имаш ли си кавалер?