Обаче сега трябваше да командва всички, и то умело, за да не допусне грешка, която можеше да стане причина в дома на госпожа Смит да пристигне телеграма със съобщение за преждевременната смърт на сина й или на съпруга й, защото някой старши офицер се беше провалил. Е, каза си адмирал Бърт Манкузо, нали затова има на разположение такъв разнообразен щаб от офицери. Сред тях имаше човек от надводния флот, който трябваше да умее да обясни какво може да прави този обект (за Манкузо всеки надводен кораб беше обект), летец, който беше наясно със задачите на морската авиация, морски пехотинец и някои други представители на сухопътните войски, които знаеха какво е да пълзиш в калта, а също и човек на военновъздушните сили, който можеше да му разкаже какво могат неговите птички. Всички бяха там, за да му дават съвети, но след като веднъж той се съгласеше с тях, решението ставаше лично негово, защото той беше командващият, а командването означаваше да поемеш отговорност за всичко, което се случи във или близо до района на Тихия океан. Това включваше и коментарите на някой млад офицер за циците на негова колежка — едно ново явление във военноморските сили, което Манкузо би отложил поне за след още десет години. Сега дори пращаха жени да служат в подводници и адмиралът не съжаляваше, че е пропуснал този момент. Каква ще е ползата на подводничарите от всичко това?
Той смяташе, че знае как да организира едни големи военноморски маневри, в които половината от 7-и американски флот имаше за задача да нападне и унищожи другата половина, последвани от симулиране на морски десант от един батальон морски пехотинци. Изтребителите на морската авиация щяха да влязат в съприкосновение с тези от военновъздушните сили, след което компютрите щяха да покажат кой беше спечелил и кой беше загубил, а в баровете щяха да се изплатят най-различни залози. Някои щяха да го понесат по-тежко, защото докладите за боеготовността, както и кариерата зависеха от резултатите от тези символични схватки.
От всички части под негово командване Манкузо смяташе, че неговите подводничари са в най-добра форма. В това имаше някаква логика, защото предишният му пост беше командващ подводния тихоокеански флот и той безмилостно беше гонил своите подводничари, за да влязат в нужната форма. Освен това малката война, в която те участваха преди две години, беше дала възможност на всички да осъзнаят каква мисия изпълняват до такава степен, че екипажите на подводниците, които организираха онази знаменита подводна засада, още се фукаха, когато слезнеха на брега. „Бръмчилата“, както наричаха подводниците от клас „Охайо“, останаха на въоръжение като спомагателни средства за бърза атака, защото Манкузо се беше застъпил за тях пред командващия военноморските сили Дейв Сийтън, който беше негов приятел. Той от своя страна поиска от Конгреса допълнителни средства за тях и парламентът се съгласи без съпротива, защото последните два конфликта бяха показали, че хората в униформа имат и други задачи, освен да отварят и затварят вратите пред избраниците на народа. При това подводниците от клас „Охайо“ бяха прекалено скъпи, за да бъдат захвърлени просто така, и те се използваха за ценни океанографски мисии в северната част на Пасифика. Това допадна на еколозите, в случая на онези, които се тревожеха за опазването на рибите и делфините, и които според офицера в бяла униформа имаха прекалено голяма политическа власт.
Всяка сутрин при него пристигаше сутрешната сводка, обикновено представяна от бригадния генерал Майк Лар, отговарящ за разузнаването. Това беше една добра практика. От сутринта на 7 декември 1941 година10 Съединените щати бяха разбрали какви са предимствата командващите обширни райони да получават нужните им сведения от разузнаването, така че за разлика от адмирал Хъсбанд Е. Кимел навремето сегашният командващ въоръжените сили в Тихия океан имаше да чуе доста работи.
— Добро утро, Майк — поздрави Манкузо, докато главният стюард сервираше кафето.
— Добро утро, сър — отвърна генералът с една звезда.
— Какво ново в Пасифика?
— Най-важната новина тази сутрин е, че руснаците са назначили нов човек за главнокомандващ техния Далекоизточен военен окръг. Името му е Генадий Бондаренко. Беше началник на оперативния отдел на руските сухопътни войски. Биографията му е твърде интересна. Започнал е като свързочник, а не като пехотинец, но се е отличил в края на тяхната авантюра в Афганистан. Носител е на ордена „Червено знаме“ и има звание „Герой на Съветския съюз“. Получил е и двете отличия като полковник. От този момент започнал бързо да се издига. Има добри политически връзки. Работил е в тясно сътрудничество с един човек на име Головко — бивш офицер от КГБ, който все още се занимава с шпионаж и е личен познат на нашия президент. Головко е нещо като началник на оперативния отдел за руския президент Грушевой и е с ранг главен министър, или нещо подобно. Грушевой се вслушва в съветите му за много работи и той е връзката с Белия дом по въпроси от „взаимен интерес“.