Най-после телефонът иззвъня със специфичния си трептящ звук. Минаха единайсет секунди, докато двата апарата в противоположните краища на света се синхронизират.
— Адлер.
— Обажда се Рътлидж, Скот — чу се глас от другия край на света. — Не мина добре — каза той веднага на държавния секретар. — Отменят поръчката за „Боинг“-777, както предположихме.
Адлер се намръщи.
— Страхотно. Не са ли склонни на някакви компромиси по въпроса за стрелбата?
— Не.
— Можеш ли да ми кажеш нещо по-оптимистично?
— Не, не мога, Скот. Не мога да ти кажа нищо такова. Те са твърди като каменна стена, сякаш ние сме монголите, а те са династията Цин.
„Някой трябва да им припомни, че Великата китайска стена се беше оказала безполезно трупане на тухли“, помисли си Орелът, но не го каза на глас.
— Добре. Трябва да го обсъдя с президента, но вероятно скоро ще се върнете у дома. Може би и Карл Хитч.
— Ще му кажа. Има ли някаква възможност да направим отстъпки, за да потръгнат нещата?
— Клиф, вероятността Конгресът да се съгласи на отстъпки по търговския въпрос е точно толкова голяма, колкото отборът на „Тъфтс“ да спечели купата. Шансовете са дори още по-малки. — Все пак баскетболният отбор на университета „Тъфтс“ не беше чак толкова слаб. — Не можем да им дадем нищо, което те биха приели. Ако трябва да има някакъв напредък, този път те трябва да отстъпят. Виждаш ли някаква подобна възможност?
— Нулева — отвърна гласът от Пекин.
— Е, тогава ще трябва да им дадем един урок. — Хубавото, помисли си Адлер, беше, че точно от трудните уроци се научаваше нещо. Може би дори и с китайците щеше да стане така.
— Какво каза онзи капиталист диао рен?15 — попита Цзян.
Шен му разказа дума по дума какво му беше предал Хю.
— А кого представлява?
— Той е личен съветник на американския министър на финансите. Затова според нас в мнението му се вслушват както министърът, така и американският президент — обясни Шен. — Не взе активно участие в преговорите, но след всяко заседание говореше насаме със заместник-министъра Рътлидж. Не сме съвсем сигурни какви са точно взаимоотношенията им, но е очевидно, че той не е опитен дипломат. Говори като арогантен капиталист и ни обижда по най-груб начин, но се опасявам, че изразява доста по-ясно американската позиция, отколкото Рътлидж. Мисля, че той му казва каква линия трябва да следва. Рътлидж е опитен дипломат и е очевидно, че позицията, която защитава, не е лично негова. Би искал да ни направи някои отстъпки. Сигурен съм в това, но Вашингтон му диктува какво да казва и Грант вероятно е човекът, който следи за това.
— Тогава ще прекъснем преговорите. Ще им дадем възможност да преосмислят позицията си. Ако си мислят, че могат да ни диктуват условия, значи грешат.
— Анулирахте ли поръчката за самолетите?
— Да, както вече се разбрахме миналата седмица.
— Е, това ще ги накара да се позамислят малко — каза Цзян.
— Ако преди това не напуснат преговорите.
— Няма да посмеят. — „Да си тръгнат просто така от Средното царство? Абсурд!“
— Има и още нещо, което е казал Грант. Без много заобикалки той подчертал, че ние имаме повече нужда от парите им, отколкото те от нас. И мисля, че тук той не бърка много.
— Техните долари не са ни по-нужни от нашия суверенитет. Да не си мислят, че могат да ни диктуват какви трябва да бъдат нашите вътрешни закони?
— Да, Цзян. Така си мислят. Придават изключително голяма важност на този инцидент.
— Двамата полицаи трябваше да бъдат застреляни за това, което направиха, но не можем да си позволим американците да ни налагат волята си за подобни неща. Неудобството от инцидента е едно нещо, а поставянето на КНР в неудобно положение е престъпление. Китай трябва сам да взема решенията си, а не да изпълнява поръчки отвън.