Специалната разузнавателна оценка достигна до въоръжените сили на САЩ в Европа и в Тихия океан по-бързо, отколкото в Хабаровск. На адмирал Бартоломео Вито Манкузо тя бе представена малко преди планираната вечеря с губернатора на Хавай, която офицерът за връзки с обществеността трябваше да отложи с няколко часа, докато главнокомандващият на тихоокеанския район събере щаба си.
— Говори, Майк — заповяда Манкузо на своя началник на разузнавателния отдел, бригаден генерал Майкъл Лар.
— Не знам нищо за източника на информацията, но, изглежда, е агент на много високо ниво, вероятно високопоставен политик — докладва координаторът на разузнаването в района. — ЦРУ твърди, че е много надежден, директор Фоли е съгласен. Смятам, че трябва да приемем това сериозно.
Лар спря, за да отпие глътка вода.
— Добре, знаем, че КНР гледа с голяма завист към руските минерални находища в централната и в северната част на Източен Сибир. Това има връзка с икономическите проблеми, пред които са изправени, след като убийствата в Пекин станаха причина за прекратяване на търговските преговори, а както изглежда и останалите им пазарни партньори са им обърнали гръб. Така китайците се оказаха набутани в един наистина тесен икономически ъгъл, а това със сигурност е casus belli25 откакто съществува историята.
— Какво можем да направим, за да ги сплашим? — попита генералът, командващ морските пехотинци на тихоокеанския флот.
— Това, което ще сторим утре, е да приемем Руската федерация в НАТО. Президентът Грушевой отлита за Варшава след няколко часа, за да подпише Северноатлантическия пакт. Този акт ще направи Русия съюзник на Съединените американски щати и на всички страни членки на НАТО. Счита се, че ако китайците предприемат нещо, ще се окаже, че нападат не само Русия, а и останалите държави от пакта и това би трябвало да ги спре.
— А ако това не стане? — попита Манкузо. Като главнокомандващ военен театър той получаваше заплата, за да очаква провал, а не успех на дипломацията.
— В такъв случай, сър, ако китайците ударят на север, значи в континенталната част на Азия е избухнала война между Китайската народна република и съюзник на САЩ. Това означава, че ние трябва да започнем военни действия.
— Имаме ли някакви директиви от Вашингтон по този въпрос? — попита главнокомандващият на Тихоокеанския регион.
Лар поклати глава.
— Все още не, адмирале. Нещата се развиха твърде бързо и министър Бретано очаква идеи от нас.
Манкузо кимна.
— Добре. Какво можем да направим? Какво е състоянието ни?
Четиризвездният генерал, командващ Седми флот, се наведе напред.
— В доста добра форма съм. Всичките ми самолетоносачи са на разположение и в готовност, летателният състав също, макар че би могъл да потренира още малко.
— Активи на повърхността — Ед?
Вицеадмирал Голдсмит погледна към шефа си.
— Добре сме, Бърт.
Командващият подводния флот в Тихия океан кимна.
— Ще отнеме известно време да придвижим повече лодки на запад, но хората са добре обучени и ако се наложи, ще дадем добър урок на техния флот.
Очите на присъстващите се насочиха към командващия морската пехота.
— Надявам се, че не очаквате от мен да нахлуя в Китай с една дивизия — отбеляза той. Освен това целият Тихоокеански флот не разполагаше с достатъчно десантни кораби, за да стовари на брега повече от една бригада, и всички знаеха това. Колкото и добри да бяха морските пехотинци, те нямаше да успеят да се справят с цялата Народоосвободителна армия.
— В какво състояние са руснаците? — обърна се командващият Седми флот към генерал Лар.
— Не са добре, сър. Новият главнокомандващ на войските им в Далечния изток е считан за доста добър, но не му достигат активи. Народоосвободителната армия надвишава хората му осем пъти, а може би повече. Руснаците не могат да се противопоставят ефективно на удар по обекти в дълбочина на отбраната и дори само защитата от въздушни атаки ще представлява сериозен проблем за тях.
— Това е факт — съгласи се генералът, командващ военновъздушните части в района на Тихия океан. — Иван пропиля голяма част от активите си, за да се разправя с чеченците. Повечето им самолети са на земята поради проблеми с поддръжката. Това означава, че пилотите им нямат възможност да натрупат толкова летателни часове, колкото са необходими, за да бъдат наистина добри. Китайците, от друга страна, тренират доста усилено през последните няколко години. Бих казал, че военновъздушните им сили са в доста добра форма.