VH-60 е разновидност на „Сикорски Блекхоук“, чието предназначение е транспортирането на десантни групи, но е доста по-изчистен и е пригоден за важни личности. Пилот бе полковник Дан Малой — офицер от морската пехота с над пет хиляди летателни часа с хеликоптери. Позивната му бе „мечка“. Кети Райън го познаваше доста добре. Обикновено той я откарваше сутрин до болницата „Джон Хопкинс“ с брат близнак на тази машина. Освен него екипажът включваше втори пилот — един лейтенант, който изглеждаше прекалено млад, за да бъде професионален летец, и един подофицер — щаб-сержант от морската пехота, чието задължение бе да проверява дали всички са затегнали добре коланите си. Кети се справяше с това по-добре от Джак, който не бе свикнал с различните закопчалки в този летателен апарат.
Освен другото „Блекхоук“ возеше доста комфортно и съвсем не създаваше усещането, че седиш върху полилей по време на земетресение, което обикновено се свързва с подобни машини. Полетът отне почти един час. Над тях целият въздушен трафик бе спрян, спрени бяха дори гражданските полети от и към всяко летище, край което минаваха сравнително близо. Полското правителство бе загрижено за сигурността на президента на САЩ.
— Ето го — каза Малой по интеркома. — На единадесет часа31.
Хеликоптерът се завъртя наляво, за да даде възможност на всички вътре да видят целта на пътуването през поликарбонатните прозорци. Райън изведнъж се почувства потиснат. Долу имаше малка железопътна гара с два коловоза и още една линия, която минаваше под ниска арка и продължаваше към друга сграда. Имаше още няколко постройки и множество бетонни площадки, които показваха къде са се намирали останалите. В съзнанието на Райън изплуваха черно-белите филми, заснети от самолет, вероятно руски, през Втората световна война. Сградите приличаха на складове, спомни си той. Само че стоките, складирани там, са били човешки същества, въпреки че хората, построили този комплекс, не са ги възприемали по този начин — гледали са на тях като на вредители, насекоми или плъхове, които е трябвало да бъдат унищожени колкото може по-бързо и ефикасно.
По тялото му плъзнаха студени тръпки. Времето тази сутрин не бе топло, едва ли имаше петнадесет градуса, помисли си Джак, но кожата му настръхна доста повече, отколкото предполагаше тази температура. Хеликоптерът се приземи плавно, сержантът отвори вратата и президентът стъпи на килима, който бе поставен неотдавна точно с тази цел. Един полски правителствен служител се приближи и стисна ръката му, като се представи, но Райън не обърна внимание на това, тъй като в този момент се чувстваше като турист в ада. Служителят, който щеше да изпълнява функцията на гид, ги поведе към една кола, с която щяха да изминат късото разстояние до комплекса. Джак седна до жена си.
— Джак… — прошепна тя.
— Да — прекъсна я той. — Да, бебче, знам. Той не каза нищо повече, дори не чу добре подготвените пояснения на поляка.
„Arbeit Macht Frei“, прочете той върху желязната арка. Трудът освобождава бе буквалният превод на тези думи, може би най-циничното мото, измисляно някога от болните мозъци на мъже, които наричат себе си цивилизовани. Най-сетне колата спря, те отново излязоха на открито и водачът им ги поведе от място на място, като им говореше неща, които не слушаха, но усещаха, защото тук сякаш самият въздух бе натежал от зло. Тревата бе невероятно зелена, почти като терен за голф след пролетен дъжд… може би заради изобилието на хранителни вещества в почвата. Голямо изобилие. Над два милиона души бяха намерили смъртта си на това място. Два милиона. Може би три. След известно време броенето започва да губи смисъл и всичко се превръща просто в бройка, число, вписано във ведомостта от някой счетоводител, който отдавна е престанал да мисли какво се крие зад тези цифри.
В съзнанието си Джак виждаше човешките очертания, телата, главите, но, слава богу, не и лицата на мъртвите. Той крачеше по алеята, която германската охрана бе наричала „Himmel Strasse“ или „Улица към рая“. Защо ли я бяха нарекли така? Това бе чист цинизъм. А може би са вярвали, че горе има Бог, който ги наблюдава. В такъв случай какво ли са смятали, че мисли Той, за деянията им? Какви хора са били това? Жените и децата са били избивани непосредствено след пристигането си, защото не са имали голяма стойност като работници в промишлените обекти, построени от „Фарбен“, за да се изцеди и последната полза от хората, изпратени тук да умрат — да се спечели нещо от последните им няколко месеца на този свят. Не само евреи, разбира се — полската аристокрация и полското духовенство са били избивани тук. Цигани. Хомосексуалисти. „Свидетели на Йехова“. Просто насекоми, които са подлежали на изтребване с „Циклон-Б“, продукт на пестицидните научни разработки на германската химическа индустрия.
31
Така се обозначава посоката, в която се намира даден обект спрямо определено направление, което отговаря на дванадесет часа по циферблата на часовника. В случая дванадесет часа е курсът на хеликоптера. — Бел.прев.