— Не знам. Мога да попитам.
Президентът поклати глава.
— Още е твърде рано за това.
— Знаехме ли това, когато решихме да вкараме руснаците в НАТО? — Въпросът изразяваше загриженост почти до степен на нарушаване на дипломатическия етикет.
Райън вдигна поглед от листите.
— Вие как мислите? — той замълча. — Трябва ми секретен телефон.
Четиридесет минути по-късно Джак и Кети Райън се изкачиха по трапа към своя самолет, който щеше да ги отведе у дома. Хирургът не се изненада, когато още с влизането съпругът й, придружен от държавния секретар, изчезна на втория етаж, където се намираше комуникационният център. Кети подозираше, че Джак е „откраднал“ едно-две дръпвания от някоя цигара горе, но когато той се върна, тя вече спеше.
Всъщност Райън искаше да запали, но в комуникационния център никой нямаше цигари. Единствените двама пушачи бяха оставили кутиите си в багажа, за да си спестят изкушението да нарушат правилата на ВВС на САЩ. Президентът изпи едно питие и отпусна креслото си назад, за да подремне. Сънува Аушвиц и сцени, които бяха останали в съзнанието му от „Списъкът на Шиндлер“. Събуди се някъде над Исландия, целият в пот, и погледна ангелското лице на спящата си съпруга, което го накара да си помисли, че въпреки всичките проблеми светът не бе чак толкова лош. И че работата му бе да го запази такъв.
— Добре, има ли някакъв начин да ги накараме да отстъпят? — обърна се Роби Джексън към хората в Залата за действия при кризисни ситуации на Белия дом.
Професор Уийвър му даде един типично академичен отговор — много изчерпателен и почти безполезен. Джексън трябваше да го изслуша така или иначе. Този мъж знаеше доста за начина на мислене на китайците. Би трябвало. Обяснението му обаче бе също толкова неразбираемо, колкото и мисловният процес, който се опитваше да изясни.
— Професоре — каза Джексън, след като изслуша „лекцията“. — Всичко това е много интересно, но с какво, по дяволите, може да ни помогне нещо, което се е случило преди девет века, да се справим с днешната ситуация? Тези са маоисти, не роялисти.
— Идеологията обикновено е само извинение за определено поведение, г-н вицепрезидент, а не причина за него. Мотивацията им днес е същата, каквато е била и по време на династията Чин, и те изпитват същите страхове — че селяните ще въстанат, когато състоянието на икономиката се влоши много — обясни Уийвър на този пилот, технократ, помисли си професорът, но в никакъв случай не и интелектуалец. Президентът поне имаше някакви заслуги като историк, макар те да не можеха да впечатлят декана на факултет от Айви Лийг34.
— Да се върнем към нашия въпрос: какво можем да направим, за да ги накараме да отстъпят, да не започват война?
— Ако разберат, че знаем за намеренията им, може да се позабавят малко, но ще вземат окончателното си решение според съотношението на силите, което очевидно считат, че е изцяло в тяхна полза, доколкото мога да съдя по това, което изпраща този Зорге.
— Значи няма да отстъпят? — попита вицепрезидентът.
— Не мога да гарантирам това — отвърна Уийвър.
— А и ако разкрием източника си, един човек ще загине — напомни им Мери Пат Фоли.
— Един живот срещу много — отбеляза Уийвър.
В интерес на истината заместник-директорът по оперативната част не скочи през масата, за да разбие академичната му физиономия. Тя уважаваше Уийвър като специалист-консултант в определена област. Като цяло обаче той бе от онези учени от Абаносовата кула, които не мислеха за човешкия живот, който зависеше от подобни решения. Реални хора умираха и за въпросните реални хора това беше много важно нещо, дори то да нямаше значение за този професор, седнал в удобния си кабинет в Провидънс, Род Айлънд.
— Освен това така ще загубим един източник на информация, който ще бъде жизненоважен, ако събитията продължат да се развиват в досегашната си насока, което пък ще намали възможностите ни да се справим с действителна военна заплаха от световен мащаб.
— Така е, предполагам — неуверено призна Уийвър.
— Руснаците могат ли да ги спрат? — попита Джексън.
Генерал Мур отговори:
— Ще ги пометат като нищо — започна председателят на Комитета на началник-щабовете. — Китайците разполагат с огромна боева мощ, която да хвърлят в операцията. Руснаците имат достатъчно пространство, за да я погълнат, но не и боева мощ, с която да я отблъснат самостоятелно. Ако трябваше да се обзалагам, бих сложил парите си на КНР, освен ако не се намесим ние. Авиацията ни може да промени уравнението, а ако НАТО се включи със сухопътни войски, коефициентите на залагане се променят. Зависи от това, какви подкрепления можем ние и руснаците да придвижим до театъра на военните действия.
34
Ivy League или на български Бръшляновата лига. Метафорично название на няколко престижни колежи и университети в североизточните райони на САЩ, намекващо за обрасли с бръшлян сгради. Към Лигата се отнасят учебните заведения Браун, Колумбия, Корнел, Дартмут, Харвард, Принстън, както и университетите в Пенсилвания и Йейл. — Бел.прев.