— Мери Пат не ми каза много и може би така е по-добре. Това е едно от нещата, които научих в Ленгли. Понякога може да се окаже, че знаеш прекалено много. По-добре да не знаеш как изглеждат и особено как се казват.
— В случай, че стане нещо лошо?
— Когато това стане, то наистина е много лошо. Не искам да мисля какво ще направят тези хора. Техният вариант на закона „Миранда“35 е: „Можеш да крещиш колкото искаш. Ние нямаме нищо против.“
— Забавно — отбеляза държавният секретар.
— Всъщност като техника за разпит това не е толкова ефективно. В крайна сметка ти казват това, което искаш да чуеш, след като самият ти си им го продиктувал, вместо да измъкнеш от тях онова, което наистина знаят.
— А обжалването в съда? — попита с прозявка Скот. Очевидно най-сетне му се приспа.
— В Китай? Това е все едно да те попитат дали предпочиташ да те застрелят в лявото или в дясното ухо — Райън спря. Защо си правеше лоши шеги точно с това?
Едно от най-оживените места във Вашингтон бе Националната разузнавателна служба. Тя работеше едновременно за ЦРУ и за Пентагона и отговаряше за разузнавателните спътници, които обикаляха Земята и наблюдаваха повърхността й с невероятно скъпите си камери, съперничещи по прецизност и по цена на космическия телескоп „Хъбъл“. Сега горе имаше три „фотоптички“, които обикаляха планетата през около два часа и минаваха над дадена точка по два пъти дневно. Имаше и един радарен разузнавателен спътник, който значително отстъпваше по прецизност на изображението на конструираните от „Локхийд“ и TRW спътници КН-11, но за сметка на това можеше да „вижда“ през облаците. Точно сега това бе много важно, защото над китайско-руската граница преминаваше студен фронт и облаците в предната му част закриваха повърхността на Земята за огорчение на инженерите и учените от НРС, чиито спътници на стойност няколко милиарда долара в момента можеха да бъдат използвани единствено за метеорологични прогнози. Времето бе облачно, със силни валежи и доста студено — температурата бе около седем градуса, а през нощта падаше под нулата.
По тази причина аналитиците от НРС работеха с данните от радарния разузнавателен спътник „Лакрос“, който бе единствената им възможност за събиране на визуална информация в района.
— Облаците са много ниско, долната им част е някъде на около 1 800 метра от повърхността. Дори и „Блекбърд“ не би свършил работа в момента — отбеляза един от специалистите по разчитане на снимки. — Добре, какво имаме тук…? Прилича на повишена железопътна активност, предимно открити платформи. Има нещо върху тях, но изображението е твърде неясно, за да различим контурите.
— Какво се превозва върху открити платформи? — попита един офицер от военноморските сили.
— Верижни машини — отговори му майор от сухопътните войски — и тежки оръдия.
— Можем ли да потвърдим това предположение с получената от снимките информация? — попита мъжът от флота.
— Не — отвърна цивилният. — Но… тук, това е разпределителна станция. Добре, къде по… — той се обърна към компютъра на бюрото си и увеличи изображението. — Така, продължаваме. Виждате ли тези рампи? Те са предназначени за разтоварване на колесна или верижна техника от платформите — мъжът отново завъртя стола си към „плячката“ на „Лакрос“. — Да, това тук, изглежда, са танкове, които слизат от рампите и се подреждат ето тук в района на съсредоточаване, прилича на разтоварване на бронетанков полк. Това са триста двадесет и два основни боеви танка и около сто двадесет и пет бронетранспортьора и… да, бих казал, че разтоварват цяла бронетанкова дивизия. Ето автомобилния парк… а това тук, не съм сигурен. Изглежда доста обемно… има квадратна или правоъгълна форма. Хм-м-м, — аналитикът се обърна отново към компютъра и отвори някакви снимкови файлове. — Знаете ли на какво прилича това?
— На какво?
— Прилича на петтонен камион със секция от понтонен мост на него. Китайците изкопираха руската конструкция, по дяволите, всички я изкопираха. Иван измисли много приятно мостче. Както и да е, на радара поне изглежда така и — той се обърна към последните получени от спътника данни — доста си приличат с тези тук, нали? Бих го нарекъл осемдесетпроцентово сходство. И така, според мен това са два инженерни полка, които съпровождат танковата дивизия.
— Това не са ли много инженери за поддръжка на една-единствена дивизия? — попита флотският офицер.
— Прекалено много са, по дяволите — потвърди майорът от сухопътните войски.
— Да, така е — съгласи се аналитикът. — Нормалният разчет за материално-техническо и тилово осигуряване е един батальон на дивизия. Това означава, че тук се събира авангардът на корпус или армия и според мен, момчета, те се готвят да форсират някоя река.