— Продължавай — нареди му главният цивилен.
— Тактическата им постройка предполага настъпление на север.
— Добре — каза майорът от сухопътните войски. — Виждал ли си нещо подобно преди?
— Преди две години те провеждаха учение, но тогава имаше само един инженерен полк, а не два, и те потеглиха от тази станция на югоизток, а не на север. Тогава направихме сериозно количество доста ясни снимки. Те оттренираха нахлуване в друга страна или поне широкомащабно нападение. Тогава използваха армия от тип А в пълен състав с една бронетанкова и две механизирани дивизии като нападателна сила, а друга механизирана дивизия играеше противника. Победители излязоха нападателите.
— Колко по-различно от начина, по който са разгърнати руснаците по границата си? — попита майорът от флотското разузнаване.
— По-нагъсто, искам да кажа, че по време на учението китайците, които играеха противника, бяха по-нагъсто, отколкото са руснаците в момента.
— И нападащата сила спечели?
— Точно така.
— Колко реалистично бе учението? — попита майорът.
— Е, не беше като във Форт Ъруин, но го изиграха максимално правдоподобно за възможностите си. Атакуващите имаха обичайните преимущества — числено превъзходство и инициатива. Осъществиха пробив и започнаха да маневрират в района на защитниците.
Флотският офицер погледна към колегата си в зелено.
— Точно както биха действали, ако потеглят на север.
— Съгласен.
— По-добре да съобщим за това, Норм.
— Да — двамата униформени се отправиха към телефоните.
— Кога ще се изясни времето? — обърна се главният цивилен към анализатора.
— След около тридесет и шест часа. Небето ще започне да се изчиства утре вечер. Вече сме въвели заданията в компютрите — не бе необходимо да добавя, че нощните снимки на КН-11 не се различават съществено от дневните, само цветовете малко се губят.
47.
Перспективи и безсънни нощи
Смяната на часовите пояси при пътуване със самолет на запад или пътният шок, както предпочиташе да го нарича президентът Райън, се преодоляваше по-лесно, отколкото при пътуване на изток, а и той поспа в самолета. Джак и Кети слязоха от „Еър форс едно“ и се отправиха към чакащия ги хеликоптер, който ги откара до площадката за кацане на Южната морава за обичайните десет минути. Този път ФЛОТУС влезе направо в Белия дом, докато ПОТУС тръгна наляво към Западното крило, но не към Овалния кабинет, а към Залата за действия в кризисни ситуации. Вицепрезидентът Джексън го чакаше там в компанията на „обичайните заподозрени“.
— Здрасти, Роби.
— Как беше полетът, Джак?
— Дълъг — Райън се протегна, за да раздвижи мускулите си.
— Добре, какво е положението?
— Не е добро, приятелю. Китайски механизирани подразделения се съсредоточават на границата с Русия. Ето какво получихме от НРС — Джексън разстла по масата копията, които получи от фоторазузнавачите. — Имаме механизирани формирования тук, тук и тук, а това са инженерни части с оборудване за изграждане на понтонни мостове.
— След колко време ще са готови? — попита Райън.
— Най-рано след три дни — отговори Мики Мур. — По-вероятно след пет до седем.
— Какво правим ние?
— Издали сме множество заповеди за повишена готовност, но засега не сме придвижвали нищо.
— Те знаят ли, че работим по въпроса? — попита президентът.
— Вероятно не, но би трябвало да знаят, че ги държим под око и сигурно са наясно с разузнавателните ни възможности. Медиите се занимават със спътниците ни от двадесет и няколко години — отговори Мур.
— Не сме получавали нищо от тях по дипломатическите канали?
— Бупкис36 — включи се Ед Фоли.
— Не ми казвай, че не им пука. Трябва да им пука.
— Може и да им пука, Джак — отвърна директорът на ЦРУ. — Само че това не им пречи да спят толкова, колкото вътрешните им проблеми.
— Нещо ново от Зорге?
Фоли поклати глава.
— Нищо след посланието тази сутрин.
— Добре, кой е старшият ни дипломат в Пекин?
— Заместник-ръководителят на мисията в посолството, но той на практика е твърде нисш и отскоро е на този пост — отвърна директорът на ЦРУ.
— Добре, за сметка на това нотата, която ще им изпратим, ще бъде на най-високо ниво — каза Райън. — Колко е часът там в момента?
— Осем часът и дванадесет минути сутринта — каза Джексън и посочи един часовник, който бе настроен на китайско време.