Не, единственото му притеснение бе голямото разстояние до крайната цел. Снабдяването щеше да е проблем, защото както Наполеон е казал, че една армия марширува по стомаха си, така танковете и другите верижни машини плаваха по море от дизелово гориво. Разузнавателните източници му бяха съобщили разположението на големите ГСМ складове39 на територията на Русия, но той не можеше да се надява, че ще успее да ги превземе непокътнати, макар да се надяваше на това и да бе подготвил план за вертолетен десант над всеки от тях.
Пън извади шестдесетата си за деня цигара и вдигна поглед към началника на оперативния си отдел.
— Да?
— Окончателната заповед пристигна. Потегляме в 03,30 след три дни.
— Всичко ще бъде ли готово дотогава? — попита Пън.
— Да, другарю генерал, двадесет и четири часа преди това.
— Добре. Нека хората ни да се нахранят добре. През следващите няколко седмици това може да не им се случва достатъчно често.
— Тази заповед вече е издадена, другарю генерал — каза полковникът.
— И пълно радиомълчание.
— Тъй вярно, другарю генерал.
— Нито звук — каза сержантът. — Няма дори обичайните радиокомуникации.
Самолетът RC-135 бе първата птичка на ВВС на САЩ, която пристигна в ТВД. Той излетя от военновъздушна база Андерсън на остров Гуам, дозареди над Охотско море и навлезе в руското въздушно пространство над пристанищния град Аян. Сега, два часа по-късно, самолетът се намираше източно от Скороводино, близо до границата. RC-135 бе усъвършенстван вариант на стария „Боинг“ 707, но нямаше прозорци. Той бе претъпкан с радиоподслушвателна апаратура, а екипажът му се състоеше от висококвалифицирани специалисти по радиотехническо разузнаване — един от едва двата екипа във ВВС на САЩ, които говореха поносим китайски.
— Сержант, какво означава, когато имаме много войници и никакви радиокомуникации? — попита полковникът, който командваше тактическата група. Въпросът бе риторичен, разбира се.
— Същото, каквото и ако двегодишният ви син не вдига шум, сър. Пише по стената с химикал или прави нещо друго, с което да си изкара шамар по дупето — сержантът се отпусна в креслото си, което приличаше на пилотските, но продължи да гледа показанията на множеството локатори, настроени на всички познати честоти, които използваше Народоосвободителната армия. Екранът не показваше абсолютно нищо, с изключение на леките атмосферни смущения. Може би е имало някои разговори, докато китайците са придвижвали тези подразделения дотук, но сега не се чуваше нищо, освен няколко граждански УКВ станции, излъчващи предимно музика, която бе толкова чужда за летателния състав, колкото Гранд Ол Опри би бил в Пекин. Двама души от екипажа, които слушаха цивилните станции, научиха, че текстовете на китайските любовни балади са също толкова безсмислени, колкото и тези на аналозите им от кънтри фестивала в Нашвил, макар в момента да преобладаваха патриотичните песни.
Същото бе забелязано и във Форт Мийд, Мериленд. Агенцията за национална сигурност разполагаше с разузнавателни спътници, които обикаляха Земята, включително два чудовищни сателита от тип „Риолит“ на геостационарна орбита над Екватора и всички те бяха настроени на китайските военни и правителствени честоти. Броят на разговорите в УКВ обхвата, свързани с военни подразделения, спаднаха до нула през последните дванадесет часа и за униформените, както и за цивилните аналитици това означаваше само едно — мълчаливата армия е армия, която се готви да направи нещо.
Специалистите от Националната разузнавателна служба изиграха най-важната роля за оформянето на специалната национална разузнавателна оценка, защото хората са склонни да вярват на снимки повече, отколкото на голи думи. Материалът бе сравнен по компютърен път с данните, получени от радара, и за никого не бе изненада, че районите за съсредоточаване сега бяха почти празни. Танковете и останалите верижни машини бяха останали там само за времето, което им бе необходимо, за да се прегрупират след пътуването с влака, и се бяха преместили на север, доколкото можеше да се съди по следите по преобладаващите в района черни пътища. След това бяха покрили предислоцираните танкове с камуфлажни мрежи, но това си бе чиста загуба на време, тъй като можеха да замаскират следите от веригите на стотиците бронирани машини с не по-голям успех, отколкото да скрият някоя планинска верига. Подобни усилия почти не бяха положени за стотиците камиони на снабдяването, които, както се виждаше на снимките, продължаваха да се движат в малки конвои с около тридесет километра в час по посока на районите за съсредоточаване южно от предислоцираните танкове. Снимките бяха отпечатани на шест от големите лазерни принтери, изработени специално за Националната разузнавателна служба, и занесени в Белия дом. Там хората, предимно седнали из Овалния кабинет, споделяха безсънната нощ на президента, която бе доста по-особена от тази на куриера, в конкретния случай сержант от армията. Цивилният аналитик, който дойде с него, остана вътре, а сержантът се запъти обратно към правителствения форд, след като остави на президента една стомилиметрова цигара „Нюпорт“.